Вече си мислех, че тази книга никога няма да излезе. На нея все нещо й се случваше.
Публикуваните още през лятото на 1990 г. в I "Литературен форум", "Народно земеделско знаме",
"Свободен народ" и др. откъси от книгата бяха посрещнати радушно и с голям интерес. И въпреки
това трудът на един отдавна доказал качествата си историк, университе-ски преподавател в
България и САЩ, политически емигрант, а и учредител на Клуба в подкрепа на гласността и
преустройството дълго не можа да види бял свят. Сега се навършват точно две години от
пристигането на ръкописа в България и неговите митарства из редакции и издателства | най-после
свършват. Други два негови ръкописа обаче все още чакат своето издаване (единият от тях бе спрян
след интервю с автора по "Свободна Европа" през лятото на 1989 г.).
Когато преди три години и половина Жоро I Гунев напусна България, никой не можеше да
предположи бързината, с която ще се сгромоляса комунизмът. Той иначе не би и заминал. Той и сега
живее непрестанно с | мисълта за България и аз съм убеден, че рано | или късно ще се върне,
защото неговото място е | тук. Защото точно сега имаме нужда от човеци | като него. Жоро не замина
за Америка, за да урежда дереджето си; сигурен съм, че сега там
ужасно му липсват препълнените люлински автобуси, вечерите в "Яйцето", студентите и приятелите,
та дори и предаванията за нивото на река Дунав в сантиметри.
Хабилитирал се като доцент по Най-нова обща история в Историческия факултет на Софийския
университет, той едновременно с това четеше лекции по международни отношения и политология,
водеше курс в Центъра по културология. Навсякъде Жоро впечатляваше не само с блестящата си
ерудиция и оригинално чувство за хумор, но преди всичко със своята искреност. За него нямаше
забранени територии и премълчани истини.
Прекосила три пъти океана, минала през Колумбос (Охайо), София, през панелните пространства на
Люлин, през Луково, Свищов, Питсбърг, Хавай и Лос Анджелис, "Към брега на свободата или за
Никола Петков и неговото време" най-после стигна читателски бряг. Нека я изпроводим с надеждата,
че й предстои далеч по-краткия път до хората на възкръсваща България.
Ключови думи:
Към брега на свободата, или за Никола Петков и неговото време, Георги Гунев