Доставя с % отстъпка
В Bazar.BG от 25 февруари 2015г.
Последно активен днес в 06:29 ч.
„Белканто“ може и да прилича на роман, обсъждащ тероризма и страховете на заложниците, но това е съвсем непълна представа. Изглежда, че за Ан Патчет не е било предизвикателство да напише обикновена драматична история, която да ни ужаси или потресе. Събитието (40 знаменитости, похитени по време на скъпарско парти) лесно може да разпали въображението и да си представим кошмарни последствия с трагичен завършек. Но в тази книга акцентът удря на съвсем неочаквано място – в сърцата на жертвите.
Той я целуна. Толкова необорима логика имаше в целуването, такава притегателна сила между двама души – като между метала и магнита, че чудо беше как двамата имаха сили да не отдадат всеки миг, който имаха, на целуването. Светът с право би трябвало да е водовъртеж от неспирни целувки, в който хората да потънат и никога да не намерят сили да изплуват.
Прекрасен е начинът, по който Ан Патчет успява да избегне всички нюанси на сладникавост, които сякаш неизбежно насищат книгите, говорещи за любов. И въпреки това „Белканто“ звучи така нежно, че носи чувство за неусетно вплетена поетичност. Не искам да изпадам в патетичност, но това със сигурност е една от най-красиво написаните книги, на които някога съм попадал.
Вие мислите като американка, когато става дума за любов. А трябва да мислите като рускиня. Това е по-широка гледна точка.
Пристъпих с огромни очаквания към „Белканто“, а много добре знаем, че в такива случаи наградата обикновено е нескрито разочароване. Не и сега. Романът се оказа точно толкова красив, въздействащ и емоционален, колкото исках да бъде. А за влиянието му върху мен може да се съди по факта, че наскоро си купих билет за класически музикален спектакъл, който ще гостува в моя град в края на годината. И носи името… „Белканто“. Събитие, което очаквам с нетърпение именно заради майсторския начин, по който Ан Патчет умее да говори за страстта към музиката и за музиката, която умее да разпалва страстта у хората.