Златни капки Йордан Ковачев → Обява 35088422

к-86-2743977
Златни капки
Разкази и легенди
Йордан Ковачев

Цвятко Петков

„Златни капки” от Йордан Ковачев, издание на „Посредник”

Факт е, едни писатели успяват лесно и бързо да станат обект на внимание и разглеждане, на четене от по-широк кръг от хора, да бъдат признати. За други това е трудно и означава бавен и продължителен процес.

За едни този бавен процес на проникване в недрата на живота е убийствен и те се отчайват и престават да работят или стават жертва на песимизъм и злоба.

За трети обаче, този бавен процес е само едно условие повече, за да се съсредоточат в себе си, да потърсят нови форми и възможности, да узреят и дадат максимума от най-хубавото на своя дух за своя народ.

Такъв е случаят с Йордан Ковачев. Той е издал вече доста свои произведения, него го четат, макар и не голям кръг от хора и при все това, върху него не се насочва вниманието на литературната критика с онази сериозност, която той заслужава.

Една от причините за това са: той не е от онези таланти, които бързо овладяват най-хубавата художествена форма, за да се наложи почти веднага, напротив, той бавно, но сигурно се справя с композицията, с художественото цяло, при това той е привърженик на идеи, които малко се пласират в съвременния живот - в произведенията му прозира светогледа на Христа и Толстоя, както и на всички тям близки умове, а днес за днес този светоглед не привлича мнозина.

И при все това, Йордан Ковачев твори и заслужава да твори. Доказателството за това са и неговите последни разкази и легенди.

Авторът като човек и писател е жизнерадостна натура, която вярва в човека, обича го и вярва в утрешния ден на културата. Това се чувства и на всяка страница от новото му творение.

Това упорито търсене, прозиране на човешкото в героите е намерило своя апотеоз в „Приказката за Войким разбойника”. Тя е и една от най-хубавите творения на писателя в тази му книга.

В новата си книга Ковачев се явява и като добър реалист-писател, който без да стига до вулгарното, умее да предаде действителността с малко и добре подбрани средства („Бараби”, „Хамали”, „Кражба”).

Писателят храни особена любов към детето и майката, и това му е позволило, без да става тенденциозен, да даде между другото психологически верния разказ „Майка”.

С новата си книга Й. Ковачев бележи и чисто художествени успехи - езикът му е станал несравнено по-художествен, композицията често безукорна, психологическото проникване пълно.

И колкото и художествената преценка да крие в себе си като всяка преценка и доста субективност, все пак няма да сгреша, ако подчертая: с тази си книга, „Златни капки”, особено с творения като разказа „Златни капки”, „Кръвта на Матея Чудния” (една страшна трагедия), „Войким разбойника” и „Към слънцето”, Й. Ковачев заема от едно от хубавите места в нашата литература.

Толкоз повече, че той е човек с жива съвест, обича народа си и човека изобщо, страда заедно със своето време и на изкуството.

Гледа като на средство за обогатяване на живота. Висш израз на този художествен идеал е разказът „Към слънцето”, който е и един от най-хубавите разкази в нашата литература от последните години.

Тук авторът е достигнал неподозирани висини и обещава да ни даде още много ценности. За него не струва да се пише. Разказът трябва да се преживее.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 10.10.1934 г.