Хр. Ботев, Г. Милев, П. Славейков, П. Яворов и други поети успяват да доближат народната песен до своите съвременници. По онова време обаче тя е значително по-близка и разбираема не само диалектно-езиково, но и по отношение на образите и посланията в нея. В днешни дни търсенията на читателите все по-рядко са насочени към изпълнените с богатство страници с народни умотворения. Извън академичните кръгове делата, трудовете и дори имената на фолклористи като К. Шапкарев. Ив. Шишманов, В. Стоин, М. Арнаудов и Хр. Вакарелски са позабравени. А в записаните от тях и от мнозина други автори народни песни се крият самобитна мъдрост и очарование. Настоящият сборник е опит за нов поглед към народната песен като към поетичен текст. Красотата и познанието в нея са не само съкровен израз на българския дух, а и непреходна ценност.
Представени са по-малко популярни образци, които обикновено не се антологизират.