" Лозунгът "Секс, наркотици и рокендрол" загина още преди баща ми да научи какъв цвят са пликчетата на мама. Днешният девиз трябва да бъде нещо от рода на "Пари, радио, орален секс"...
Младежът, който ми каза това, наскоро умря отт хероин.
Всъщност работата е там, че половината ми приятели умряха още преди да навършат трийсет.
Назаров смята, че романът ми е епитафия на всички мизерници, осрали своята младост и живота си...
Тази година аз ставам на трийсет. Понятие нямам как стигнах дотук."
"Мачо не плачат" е невероятен разказ за цяла една бурна и преломна епоха - на рухващия комунизъм и неговите деца, търсещи нови идеали или забрава в алкохола, секса и наркотиците.