Султан Махмуд II (1808 – 1839) е първият османски владетел, издигнал идеята за равенство между мюсюлмани и християни. Той се противопоставя на средновековния възглед за турската държава като мюсюлманска империя и смята, че тя се състои от различни националности и религии. Махмуд II отменя наложеното диференциране в облеклото на мюсюлмани, християни и евреи. За да инспектира състоянието на военните крепости в четириъгълника Русе – Силистра – Шумен – Варна и да демонстрира доброжелателното си отношение към християните, през пролетта на 1837 г. султанът предприема обиколка из България. В чест на това събитие в посетените от него селища като жалони се издигат възпоминателни мраморни колони, изписани с хвалебствени текстове в пищен източен стил, съчинени от придворни поети. Тези запазени колони, наричани още “Царев камък”, са били и все още са обект на изследване и описание от историци и краеведи.