Ако прокопаването на канал, свързващ Черно и Балтийско море, е идея граничеща с фантастичното, то съграждането на поетичен мост между литературите на България и Литва се оказа напълно във възможностите на шепа съмишленици. Литовската и българската поезия имат нещо общо в съдбите си - пишат се на "малки" езици и тяхното популяризиране е силно зависимо от превода. Тази антология, плод на желание, любов и много усилия в продължение няколко години, е доказателство, че и на малките езици се прави голяма поезия.
Накрая няколко думи за самата книга. Защо литовската поезия? Защото има творци на световно ниво, а е почти непозната на българските ценители на изящната словесност, и ако отворите каталога в Народната библиотека ще установите, че преводите на български език се броят на пръсти. Това е една авторска антология, която колкото и да се опитва да даде обективна картина на процесите в дадена литература за определен отрязък от време, съдържа в себе си и доза субективизъм. Той се проявява в по-малка степен при подбора на авторите и доста повече при селекцията на самите текстове.