Автор: Норман Мейлър
Издателство: Народна култура
Година: 1986
Страници: 739
Корица: Твърда
Състояние: Отлично, с леки забележки по обложката
Размери: 140/205/45 мм.
Категория: Чужда проза
Анотация:
Може би няма да е пресилено, ако кажа, че това е най-нестандартната книга за войната, която някога съм чел. Защото какво е войната освен масова смърт, кървави сражения, грохот на оръдия? Ами, много повече, както се оказва от респектиращия роман на Норман Мейлър.
Романът, една симпатична тухличка с хубава корица, проследява приключенията на няколко войници и офицери на остров Анопопей, където имат мисия да превземат укрепена японска линия по време на Втората световна война. Авторът започва разказа с десанта, продължава през седмиците на устройване, прокопаване на пътища в джунглата, битките с природата, а самата война остава малко на заден план. Нарядко някой бива убит. Сред редовете Мейлър често задейства машина на времето и разказва последователно за живота на всеки от героите си и как е станал това, което е.
“Голите и мъртвите” оставя едно странно впечатление за липсващ писател. Сякаш Мейлър наистина е отстъпил встрани и е оставил героите си на самотек, просто са безумно, плашещо естествени. Те са всякакви, и добри и лоши едновременно, борят се помежду си за надмощие, обиждат, после съжаляват… пълнокръвни хора в една нечовешка обстановка.
Някои моменти на книгата носят ехото на “Параграф 22”, но той е издаден по-късно и почти сигурно Хелър е бил запознат с “Голите и мъртвите”.
В края героите поемат на крайно тежка, направо самоубийствена мисия, а междувременно битката приключва. Каква по-голяма ирония?