Смехът на шопа Автор; Никола Анастасов → Обява 35779068

1. Издателство Христо Г. Данов
   
2. Град на издаване Пловдив
   
3. Година 1985 г.
   
4. Език Български
   
5. Страници 241
   
6. Корици Меки
   
7. Категория Хумор и сатира
   

Времето тече, времето не тече, а лети, и само за няма десетина години шопският пейзаж се измени пред очите ми. Изчезват магаретата, конете каруците, плетените огради, сиво-жълтите пътища, романтичните кривнати къщурки и се показват асфалтови пътища, магистрали, лифтове, трактори, автобуси, селскостопански машини, каменни площади с блеснали в светлина дворци — читалища.

И чезнат народни песни, танци, кавали и гъдулки — гръмват радиокасетофони и телевизори.

Чезнат пъстрите народни костюми с шарените престилки с гайтани и кърпи, с пъстри чорапи, а хората от Шоплука станаха съвременни, модерни граждани.

Така бързо всичко се променя, че хем ме радва, хем ми се ще да спра нещо, което си отива.

И ако всичко това, което изредих, не можеш да го задържиш, то има духовни, културни ценности, които сме длъжни да запазим и развиваме, а това са песните, мелодиите, шарките, танците и духовитостта на тоз „народ“. Като представител на съвета за култура на район „Девети септември“ се докоснах и постепенно потънах в плен на това шопско богатство. И основна цел в тази моя дейност стана да издирваме майките какви песни и танци са ни оставили, бащите какви хора са ни свирили и най-вече какви остроумия измисляли.

Много от нас са потомци на това жилаво, твърдо и понякога твърдоглаво племе. Яки като кремък мъже, весел, остроумен народ и най-важното… деликатен.

Много хипотези, теории и легенди се мъчат да обяснят как се е появило на земята шопското племе. Всички вие сте ги слушали, затова искам да ви запозная с една нова хипотеза. С името „шопи“ е била увековечена една жажда за знания, прогрес и развитие. Щом някъде ставало нещо, шопите били там първи. А другите, като ги видели, викали: „Ш-ш-ш… оп и те!“ Стане на друго място друго нещо — шопите пак там и пак: „Ш-ш-ш… оп и те!“ Това подвикване постепенно се сляло звуково и се получило „шопите“. Шопско даде на България чаровния Елин Пелин, който отвори вратите на българската литература и шопите влязоха в нея с целия си колорит, остроумие и изумителна жизненост. И казва Елин Пелин: „Най-веселите хора на света са шопите, защото това им е природата — да се веселят, да се смеят над слабостите си, да бъдат мъдреци.“