Правилата Автор; Дончо Цончев → Обява 35780064

Така казвам аз и иначе то не е.

Като кажа училище — защото оттук започва цялата тая история, — зная какво може да си помислите. Само че никак не ви съветвам тоя път да избързвате, понеже това „училище“ е малко особено. Тука все сме едни… Много пъти се чудя как са успели да ни съберат на едно място. Не ми изглежда да е било съвсем лека работа.

Сто души сме. Има и съвсем малки. Ние, старите, сме на около седемнайсет. Навършиш ли осемнайсет и до това време не си успял някак си да ги излъжеш — изчезваш оттук. То се знае, пак така с „асистент“, както си и дошъл. И съвсем не към някоя кръчма, сигурно се досещате. Виж, което си е, има хиляда начина да ги излъжеш. Те тъкмо това искат, всичките даскали и възпитатели. Досега (аз уча тук три години и половина) не знам някой да не ги е излъгал. Хватката е една и съща — изучаваш си един занаят. И вече към края, преди да навършиш кръгло осемнайсет, непременно се правиш на скромен. Даваш го много сериозно, не псуваш директора гласно, траеш си и това е. Така заминаваш за някой завод, после в казармата и там вече се омешваш из другите, като капка мастило в чаша вода....