В тази книга Ерих Фром се опитва да разграничава двата модуса, както той ги нарича, на съществуването „да имаш“ и „да бъдеш“. Авторът споменава как модерното общество (САЩ и Западна Европа) става материалистично и предпочита „да има“ пред това „да бъде“. Разглежда проявлението на модусите в различните човешки области като запомнянето, времето и други.