Апатичният зрител Рихард Вайнер → Обява 36143058

к-40-2933566
Апатичният зрител
Рихард Вайнер

РИХАРД ВАЙНЕР (1884 - 1937)
За съвременния български читател името на Рихард Вайнер вероятно е малко познато. Не само защото чешката художествена литература като цяло е навлязла в националната ни култура най-вече с името на Карел Чапек и с ”храбрия войник Швейк” на Ярослав Хашек, въпреки че през последните години наложи популярността си и съвременникът ни Милан Кундера. Вайнер обаче и приживе е бил, и в днешно време продължава да бъде недостатъчно изследван и четен автор.
Настоящият сборник съдържа девет разказа от първите три прозаични книги на Рихард Вайнер, издадени съответно през 1916 г. (”Свирепост”), 1917 г. (”Апатичният зрител”) и 1919 г. (”Гримаса”).
За Рихард Вайнер може да се говори много и от различни гледни точки, всяка от които сама по себе си е интересна и провокативна. Дали ще погледнем неговата биография — еврейско потекло, дипломиран инженер-химик, участник в Балканската война, хомосексуални наклонности, чувствителна натура, останал до края на живота си самотен, неразбран от околния свят и починал в резултат на погрешна лекарска диагноза; или ще обърнем внимание на разностранния му творчески талант — поет, прозаик, публицист, журналист; или пък ще навлезем в разгорещените и до днес полемики относно принадлежността му към едно или повече от актуалните за времето, през което живее, творчески течения (експресионизъм, кубизъм, сюрреализъм, симплизъм, екзистенциализъм) - при всички случаи ще се убедим в изключителния талант и магнетизъм на личността на Рихард Вайнер. Независимо дали пише за любов, война, човешки взаимоотношения, дали разказва загадъчни криминални истории, или потъва във философски размишления за екзистенциални проблеми на човешкото битие, Вайнер впечатлява с постоянните си провокации кьм читателите. Най-ценното, което той им предоставя с цялото си творчество, е свободата да четат необременявани от клишета, не механично поглъщайки готова информация, а свободата да се вживяват като съавтори, да ”дописват” разказите, да интерпретират сюжетите през собствената си субективна читателска призма. Това, смятам, е достатъчно, за да се докаже, че Вайнер заслужава читателското внимание... А останалите му все още непреведени на български език произведения (стихосбирките ”Птица”, ”Кръстопът”, ”Много нощи”, ”Натюрморт със сова, хербарий и зарове”, ”Месопотамия”; прозаичните книги ”Фелдшер” и ”Игра наистина” и др.) са бъдещ сериозен преводачески труд.
От преводача

СЪДЪРЖАНИЕ
1. Празният стол
2. Ръцете
3. Гласът в телефона
4. Вестта
5. Благосклонен асн
6. Двойници
7. Продавачът на петлета
8. Апатичният зрител
9. Равновесие