Лица и съдби от три Българии → Обява 36158380

"Миналата година, когато имах юбилей,
ме натиснаха приятелите, че трябва да напиша книга за живота си. Казах
им, че моят живот не е свързан с някакви пикантерии и заговори. Вярно е,
че съм минал през най-различни етапи, някои от които не са никак
приятни, но все пак това е просто един живот. Кой ще се заинтересува от
моето минало? Те обаче ме натиснаха яко и аз реших да се пробвам.
Започнах и написах две-три глави. После зарязах всичко и си казах, че
това не е за мен. След три месеца погледнах това, което съм написал,
започнах да го чета и реших, че трябва нещо да добавя. Оттам като
тръгна, написах всичко на един дъх. Така че това, което сега излиза, е
написано на един дъх. Нарочно съм го озаглавил „Картини от три
Българии”, защото е невъзможно да разкажа хронологично всичко, което ми
се случи през тези години. Защо три Българии – защото съм живял в
Царство България, живял съм при комунизма и в това, което днес наричаме
„демокрация”. Всяка глава е един отделен кадър. Оказа се, че не мога да
разказвам това, което е било, без да го свържа с настоящето, защото в
повечето случаи проблемите, които изживяваме сега, са наследени от
памтивека. Освен това, колкото и неудобни моменти да има в живота ми,
реших, че не мога да ги отмина. Някои от тях ме омърсяват и последната
глава от книгата е точно за това, което ме е омърсило. В края на
краищата се получи една книга, която ме увлече, щом започнах да я чета
отначало. Мисля, че ще бъде интересна за четене, защото съгласете се, че
не са много хората на 90 години, а ако ги има, в главите им не винаги
всичко чатка, както трябва."

Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 в София. Той е доайенът на българската журналистика.
В
неотдавнашно интервю пред е-vestnik Бочаров коментира, че практикува
вече 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може
би и в Америка.
Правил е анализи и коментари в почти всички български медии.
Петко
Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е
Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва
Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана
журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател,
професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие,
накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.
Опитът
му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за
преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация".
Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички
стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен
редактор.
През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с
новини и коментари във „Всяка неделя”. Има редовни рубрики по БНТ в
програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”.
Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око".
"Не
съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров.
– Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че
именно тя остава свързана с моето име".