Политически кръг "Звено" е крайнодясна обществено-политическа организация, съществувала в България от 1927 до 1949 г.
В идеологическо отношение е силно повлияна от фашизма и се противопоставя открито на основни елементи на либералната демокрация, като многопартийната система и свободата на печата.[1] От фашизма я отличава преди всичко отсъствието на стремеж към създаване на еднопартиен режим с харизматичен лидер.
Основателите на "Звено" си поставят задачата да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. "Звено" се обявява и срещу действията на ВМРО - най-вече срещу липсата на достатъчно държавен контрол в Пиринска Македония и срещу братоубийствените борби в различните крила на организацията и честите убийства по улиците на българските градове.
На 28 юни 1930 година "Звено" публикува своя програмна декларация, която поставя началото на преобразуването в политическа организация. В нея се критикува обществено-политическата система в страната и се предлага нейното радикално реформиране по фашистки образец - намаляване на състава на изборните органи, удължаване на мандатите им, въвеждане на корпоративни форми за избора им. То се обосновава с общи оценки за "политическа и морална поквара", "корупция и корист, пропълзели в целия държавен организъм", "деморализация". Година по-късно е приет първият устав на "Звено", предвиждащ централизирана йерархична организация.[5]
По време на управлението на Народния блок (1931 - 1934) около "Звено" се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението.[6] Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз.[6] През 1933 година "Звено" води активни преговори за коалиция с фашистката партия Национална задруга за политическо възраждане, но двете организации не стигат до съгласие по отношение на политиката към Югославия.[7] През януари 1934 групата около Димо Казасов напуска "Звено" и преминава към Народното социално движение на професор Александър Цанков.[6] Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев.