Висша лъкова техника. Люсиен Капе 1960 г.
Забележка:
Забележки към кориците. Запазена отвътре.
За изданието
Издателство
Наука и изкуство
Град на издаване
София
Година
1960 г.
Език
Български
Страници
138
Корици
Меки
Категория
Люсиен Капе, верен на своята склонност към философствуване,
обичаше да обобщава и говори в сен: tm:;: ции. На въпросите, които му
задавахме, той отговаряше кратко и определено, никога
словоохотливо, оставяйки ни сами да търсим по силата на какви
предпоставки и мисловна логика той е дошел до съответното
заключение. Често съм го слушал да повтаря: "Всяко изкуство си има
и своя наука и който не я познава, ще чувствува липсата й през
целия си живот, независимо от величината на таланта". Трябва да
призная, че по онова време самият аз не разбирах какво собствено
представлява науката в изпълнителското изкуство. Наука за
хармония, за контрапункт, за оркестрация и т. н. - да, но ми се
струваше нелепо да се говори за наука за смяна на позициите, за
гамите, за скачащите лъкове и т. н. -зучно-изеледователски трудове
върху проблемите на изпълнителството по онова време имаше твърде
малко и повече от тях бяха едностранчиви. Многобройни бяха
педагозите, които придаваха изключително значение на интуицията
при овладяването на инструмента. Чувствуваше се нуждата от
съчинение, което za представи на научна основа инструменталното
обучение, т. е. да опише, анализира, систематизира и гбобщи
фактите и закономерностите от физиологическо, физическо,
психологическо и естетическо есте-:? зо, които съпътствуват
изпълнителския акт. Тази нужда дойде да задоволи трудът на Люсиен
Капе --, Висша лъкова техника".
\^акво е новото и ценното в този труд? Стремежът, като се изхожда
от съдържанието, да се ндмери стилът и техниката на изпълнението
или още да се намери на всяко съдържание най-съвършеният нзраз,
една съответна техника. Не случайно първата част на труда е
озаглавена: "Техническо и фило-:: Ьско обяснение на различните
видове лък". Защо философско? За Капе всеки щрих има свой живот,
своя психологическа характеристика. Така мартелето е израз на
енергия и воля, деташето - на мощ и "нрота, "качеството на звука на
легатото трябва да бъде дълбоко, мистериозно, разнообразно,
гъвкаво, не-нзо, брутално и спокойно като океан" и т. н.
Съобразявайки се с тази характеристика и изхождайки: т
съдържанието на творбата с оглед на нейното най-артистично
интерпретиране, Капе си служеше: един или друг щрих, с едно или
друго тяхно качество, с комбинации от щрихове и постигаше
изключително по богатството на багрите, финеса на отсенките и
яркост на контрастите изпълнение.
Другата новост в труда е задълбоченият и остроумен анализ, чрез
който Капе разкри тайната ~л лъковите щрихи, като им намери
съставките. Това наложи нов начин на работа за тяхното овладяване.
Изработват се самостоятелно отделните елементи, от чиито съчетания
се получава съответният _ кх. Това облекчава процеса и ускорява
времето за овладяването на лъка и всичките му видове и -v-кости.
Учащият е винаги наясно защо един щрих не е постигнат и какво
липсва, за да го постигне.: той осмисля своята техника и може да я поддържа постоянно във
форма. Но знанието само не е дтстзтъчно. Сега изпъква ролята на
труда. Капе твърдеше: "Никой не може да стане майстор на своето; тзо, без да познава философията на работата". Дарованието е
предпоставка. Талантът, разбиран състояние, резултиращо от
развитието на дарованието, може да се постигне само чрез упорита, i
гесганна, съзнателна, целенасочена работа. Когато ние, неговите
ученици, сме отивали след концерт XI нзкажем възторга си от
непостижимото му изкуство, той, радвайки се на нашия възторг,
отвръщаше със сърдечна усмивка "Хайде, хайде, аз съм само един
добър работник! "
Люсиен Капе бе всестранно надарена творческа личност: цигулар,
композитор, педагог, писател, ггдожш:: -;. философ. Една от найценните литературно-философски творби, за жалост неотпечатана и
аз имах рядката привилегия да прочета в ръкопис, е
биографията на Бетховен, извлечена от неговите квартети.
Излязъл от народа, ярък реалист във своята артистична естетика и
практика, Капе си беше една твърде странна философия,
която малцина можаха да разберат. Той пишеше понякога, като че искаше да ни даде да
разберем, че ги смята за висша категория. За да изрази
по-поетично или по-философски своите мисли, той си служеше
някога с метафори и аналогии, които могат да предизвикат погрешни
асоциации или просто да к разбрани. Такива има и в настоящия труд.
Ето защо, за да направим неговите мисли по-досегаеми нашата младеж.
Убеден съм, че Майсторът, сам диалектик.
Той сигурно щеше шк ке с гледне със
своя лъчезарен поглед, съчувствено, с нюанс от ирония, и да
произнесе фразата: толкова много обичах да чувам от неговите
уста и която така добре го характеризира като "Нека бъде така,
щом това е за доброто на човечеството."
проф. Арсени Лечев
4291!! !