Ето самопризнанието на Стефан Александров: "В мен се появи дилемата: да се занимавам ли с карикатура и да се състезавам с около 100 карикатуриста или да събирам и колекционирам най-къси хумористични разкази? В областта на второто ми увлечение, където може би съм единствен в страната, се преориентирах и започнах колекцията на вицове и анекдоти...."
В картотеките си колекционерът включва само тези вицове и анекдоти, които са интересни и оригинални. За да извади "зрънце скъпоценен хумор", той преглежда стотици издания. Както сам пише, пренася над тон издания между София и Габрово, за да ги прочете. За всеки виц и анекдот отбелязва точно кога и къде е отпечатан за първи път. Повтарящите си и неиздържаните отхвърля и те не влизат в колекцията. С това съдбоносно решение, което взема в средата на 60-те години, Ст. Александров започва най-значимото дело в живота си - голямото и сериозно изследване на анекдота и вица, и му остава верен до края на земния си път.
Днес колекцията е притежание на единствения син на семейството Александър Стефанов Иванов. Съдържанието е класирано в 25 групи, а те са разделени 120 подгрупи. На всеки виц и анекдот има поставена сигнатура, по определена от Александров схема.
За колекцията и хобито на счетоводителя Александров започва да се пише и говори още преди повече от 50 години, от далечната 1968 г. до 1991 г., когато Стефан Александров почива.
В местни и национални медии е наричан Царят и Кралят на вица и анекдота, Владетелят на смеха, Притежателят на истински бисери на човешката мъдрост през вековете. Над 25 вестници и списания публикуват информация за колекцията му. Става известен не само в България, за него се пише в СССР (Русия, Украйна, Латвия, Естония), Чехия, Австрия и др.