Вестник Българский Орел: Фототипно Издание -Иван Богоров → Обява 36517620

Иван Андреев Богоров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на първия български вестник "Български орел", почетен член на Българското книжовно дружество Браила-Средец (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Роден е през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови. Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 - 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 - 47), завършва медицина в Париж (1855 - 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 - 53). През 1841 г. издава българския герб ("царски беляз") от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика" (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник "Българский орел" (1846 г. - две години след първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в "Цариградски вестник". След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание "Журнал за наука, занаяти и търговия". По-късно в Букурещ издава вестник "Народност" и подготвя "Академичен български речник". В Цариград сътрудничи на вестник "Турция". В Пловдив издава "Книговище за прочитание" и "Селският лекар". Написва "Упътване за български език" и "Чисто-българска наковалня за сладкодумство". По време на Руско-турската война служи като превода