Прокълнатите крале – роман в 7 книги – като Дюма, но с историческа точност и проницателност → Обява 36588594

„Прокълнатите



крале“ е поредица от седем исторически романа на френския писател Морис Дрюон,



която обхваща периода от осъждането на тамплиерите през 1314 г. до битката при



Поатие през 1356 г., една от първите по време на Стогодишната война между



Англия и Франция. Предлагам ви пълната колекция от 7 книги оформени като



поредица с еднакъв дизайн и формат. Издателство Отечествен фронт, 1980-1985



год. Книгите са в отлично състояние, без липсващи, скъсани, надраскани,



подчертавани или пожълтели страници. Цена общо за 7-те томчета 35 лв (само по 5



лв на книга).

Морис Дрюон (роден



на 23 април 1918 година в Париж), член на Френската академия от 1961 г., се



отличава с тематична многопосочност, жанрово многообразие и ярко художествено



внушение. Сред най-значимото, създадено от него, изпъква и поредицата от



исторически романи под заглавие „Прокълнатите крале“, издържана в традициите на



творчеството на Александър Дюма — баща. Седемте романа от поредицата ни



пренасят в бурния XIV век на Франция — време на развихрени страсти, брутална



жестокост и коварство. Авторът живо и динамично пресъздава пагубната сила на



богатството и властта, под чийто дяволски знак пропада, изчезва без следа във



времето цяла една династия.

Морис Дрюон



Прокълнатите крале“:

1. Книга



първа „Железният крал“, 1980 г., 320 стр., превод Надежда Станева.

Филип ІV, крал на Франция, най-сетне е унищожил Ордена на тамплиерите.



Великият магистър Жак дьо Моле също е мъртъв. Само проклятието му остава да



тегне над тримата му палачи – краля, пазителя на печата и папа Климент V.

Макар да управлява с желязна ръка владенията си, Филип не може да



управлява собственото си семейство: синовете му са слаби и безволеви, а техните



съпруги – прелюбодейки. Само дъщеря му Изабел, нещастната съпруга на английския



крал, който предпочита мъжка компания пред красивата си жена, притежава



далновидността на голям владетел.

Отношенията между Франция и Англия са обтегнати както винаги. Все



по-отчаяната нужда на Железния крал от пари, за да плати огромните си дългове,



буквално е разорила страната.

На този мащабен фон Дрюон разказва историята на Робер д’Артоа, френски



благородник, чиято алчна леля е заграбила земите му и чиито усилия да си



възвърне законното си наследство ще доведат до ожесточена война между Франция и



Англия. Сагата на Дрюон се позовава на историята и главните ѝ герои са истински



хора. Това е историческа драма, изпълнена с политически интриги, семейна



трагедия и герои, които, макар и взети от живота, са по-големи от него.

2. Книга



втора „Удушената кралица“, 1981 г., 280 стр., превод Лилия Сталева.

Филип Хубави е мъртъв и в огромното му кралство владеят хаосът и



безпорядъкът. Проклятието на Великия магистър на тамплиерите сякаш преследва



кралете на Франция. Най-големият син на покойния се възкачва на трона като Луи



Х.Лишен от забележителните качества на баща си, той скоро се превръща в



марионетка в ръцете на враждуващите сили в управлението. Всъщност Луи



Вироглавия се вълнува истински само от едно: съпругата му Маргьорит Бургундскае



хвърлена в затвора за изневяра, но той не може да се ожени за друга и да даде



наследникна френския престол - докато кралицата е жива.

Платен убиец е готов да помогне за осъществяването на кралската мечта,



воден от своята алчност, безскрупулност и амбиции.

Мрежата от скандали, убийства и интриги, заплетена около двора на



Железния крал, продължава да въвлича в примките си и неговите наследници.

Централизираната държавна структура се разпада и феодалите възвръщат



старите си привилегии.Краят на династията наближава.

3. Книга



трета „Отровите на короната“, 1982 г., 280 стр., превод Никола Георгиев. Филип



Хубави оставил Франция като най-могъща държава на Запада. Без да се впуска в завоевателни



войни, а чрез преговори, бракове и сделки той успял значително да разшири



територията й, като в същото време полагал непрестанни усилия да централизира и



укрепи държавната власт. Но в много случаи революционните за онази епоха административни,



финансови, военни и политически институции, които той искал да внедри в



кралството си, нямали достатъчно дълбоки корени в нравите и в историята, за да



могат да просъществуват без личната намеса на силен владетел.

Шест месеца след смъртта на Железния крал повечето негови реформи



изглеждали вече обречени на умиране, а усилията му на забрава.

Неговият син и наследник на престола Луи Х Вироглавия, свадлив,



посредствен, бездарен и още от първия ден на царуването си недорасъл за своята



задача, с лека ръка прехвърлил грижите за държавното управление на своя чичо



Шарл дьо Валоа, добър пълководец, но лош управител, чиито необуздани амбиции,



дълго време насочени напразно към спечелването на някакъв трон, най-после



намерили поле за действие.

4. Книга



четвърта „Законът на мъжете“, 1982 г., 328 стр., превод Лилия Сталева.

В четвъртата част от цикъла Луи X умира през 1316 година. Кралицата



очаква дете след няколко месеца. Но дотогава трябва да има регент. За властта



се борят братът на краля — Филип V и чичо му - Шарл дьо Валоа, който е брат на



Филип IV. С цената на машинации Филип успява да се добере до регентството. За



да си осигури властта той прокарва следния закон: Ако кралицата роди момче, той



автоматично става крал. Но ако е момиче, то няма право да заеме престола.



Обяснението е, че според Салическия закон жена няма право да бъде кралица. За



целта е свикано събрание, на което това е обявено официално. Даже един от



участниците, според книгата, казва, че нямало крал с хурка вместо меч.

5. Книга



пета „Френската вълчица“, 1985 г., 418 стр., превод Лилия Сталева. Разлепена.

Филип V Дългия наскоро е умрял, преди да навърши тридесет години, и също



като своя брат Луи Х Вироглавия не е оставил мъжки наследник. Третият син на



Железния крал, мекушавият Шарл IV Хубави, наследява мястото на Филип V.

6. Книга



шеста „Лилията и лъвът“, 1984 г., 320 стр., превод Лилия Сталева.

Със



смъртта на Шарл IV Хубави угасва династията на Капетингите. На небосклона на



Франция я замества родът Валоа. Граф Робер д’Артоа е движещата сила през тези



решителни за западна Европа години. Никой повече от него не е помогнал на



братовчед му Филип дьо Валоа да спечели короната. В замяна очаква да му бъде



върнато графството на неговите предци.

7. Книга



седма „Как един крал погубва Франция“ 1985 г., 354 стр., превод Лилия Сталева,



Жанета Узунова. Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята,



но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.

В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото,



най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война



с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за



Европа е настъпил френски век.