Както сам Стефан Хесел признава, този текст се различава от есетата му, защото чрез него той за първи път се обръща към духа. И обратно, това, което прави впечатление в думите на Далай Лама, е желанието му да изтъкне значението на "светската етика", единствената, която може да бъде всеобща и чрез която се срещат представителите на Изтока и Запада.
Интересно е да се чуе как Стефан Хесел говори за "духовна демокрация", а Далай Лама - за създаване на "карта на духа" с помощта на приятелите си специалисти в областта на невронауките. Но голямото очарование на диалога между двамата се дължи и на начина, по който тези две фигури с планетарно значение опират размислите си на своя необикновен дългогодишен опит.
Далай Лама (1935) е признат за духовен водач на Тибет през 1950 г.,
когато е петнайсетгодишен. След потушеното от Китай въстание в Тибет през 1959 г. отива в Индия, където оглавява тибетското правителство в изгнание до 2011 г., когато се отказва от политическите си функции и запазва само духовните. През целия си живот Далай Лама се бори със средствата на ненасилието за запазване на културната идентичност на Тибет и за правата на човека.
Стефан Хесел е роден в Берлин през 1917 г. от баща евреин, писател и преводач, Франц Хесел, и от майка художничка и меломан, Елен Грунд, също писателка. Родителите му се установяват в Париж през 1924 г. През 1939 г. Стефан е приет в Екол нормал сюперийор, но войната прекъсва следването му. Като натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява "странната война". През май 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол в Лондон. Работи в Бюрото за контрашпионаж, за разузнаване и действие (БКРД). Една нощ в края на март 1944 г. тайно е прехвърлен във Франция под кодовото име "Греко", като задачата му е да влезе във връзка с различните парижки групировки, да подсигури нови места за радиоизлъчвания и да предава в Лондон събраните сведения в очакване на съюзническия десант. На 10 юли 1944 г. е арестуван в Париж от Гестапо и е изпратен в лагера Бухенвалд.
Успява да избяга, но е заловен и изпратен в лагера Дора. Отново избягва, този път успешно, и се завръща в Париж, при жена си Вития, майка на трите им деца - две момчета и едно момиче.
След войната Стефан Хесел става дипломат, като първото му назначение е в Обединените нации, където е включен в комисията, натоварена да изработи бъдещата Всеобща декларация за правата на човека. Декларацията е приета от Обединените нации на 10 декември 1948 г. в "Пале дьо Шайо", Париж. Когато настъпва наплив от нови служители, мнозина от които се стремят към добре заплатена служба, "изолирайки идеалистите", както коментира Хесел в мемоарите си, той напуска Обединените нации. Назначен е от Външно министерство във френското представителство при международните институции - повод временно да се завърне в Ню Йорк и Обединените нации. През 1997 издава първата си автобиография "Танц с века". През 2010 публикува есето "Възмутете се", през 2011 втората си автобиография "Равносметка... или почти".
Веднага след напечатването си "Възмутете се" се превръща в
издателски феномен и абсолютен хит - за по-малко от година във Франция излизат двайсетина издания, продават се над 2 000 000 екземпляра и над милион по света: в Германия близо 500 000, в Италия 100 000, в Испания 450 000, в Южна Корея 20 000, в Съединените щати 50 000 само за няколко седмици.