"Съвет на Общогалактическия разум" е първа книга от "Хроники на Истинския свят". Цена 13,90 лв. → Обява 37352961

Планетата Марс

Един живот без пламък. Един угасващ живот.

Мрак, радиация, повърхност — всичко бе убийствено. Червената планета се предаваше.

Продължи да бяга така, с учестен пулс и пареща болка в гърдите — концентриран, вбесен и безмълвен.

От друг изход наблизо излезе още една фигура. Беше жена.

И тя започна да тича, но бавно, безжизнено. След това се препъна.

Мъжът се обърна да ѝ помогне. Хвана я грубо за лактите, после побягнаха устремени напред.

Стъпките — тежки, но тихи — преминаха бързо в синхрон...

Изнемогваха. Чувстваха, че ще загинат. Малко оцеляваха повече от минута над повърхността.

Наближиха друго укритие и се спогледаха мълчаливо. Беше достатъчно, за да се разберат.

Посрещна ги старо, съсухрено същество. То направи жест с единствената си здрава ръка, след което прекрачиха вътре.

Животът изгниваше тук — унил, безнадежден, обречен.

В тъмнината присветнаха светлинки и мъжът извади лъча си, за да повтори сигнала.

Всички отдъхнаха, но останаха и нащрек.

— Откъде идете? — попита ги сакатото същество.

— Сектор 9-1 — отвърна мъжът. — Беше унищожен.

— Това ще стане с всички ни.

— Няма спасение.

— За нас няма, но за Вселената… За нея все още има надежда.

— При това, което видях, наистина се съмнявам.

— А не трябва — противопостави се съществото. — След много години, след хиляди години, ще се родят мъж и жена. Те ще живеят отдалечени, но ще се срещнат един ден. И тогава, ако съумеят да се съберат, ако познаят любовта, която ще възникне помежду им, Вселената ще бъде спасена.

— Ти си Радхул, Великият гадател?!

— Аз съм.

— Значи ще стане така, както каза. Ти позна за войната, предсказа смъртта на цивилизацията... Без съмнение ще познаеш и съдбата на Вселената.

— Всичко зависи от любовта на неродените хора. Но ако преодолеят препятствията, пред които ще бъдат изправени, Вселената със сигурност ще успее.

Силен гръм екна наблизо и вратата се срути. Множество изстрели изпълниха мрака.

Заглъхнаха минута по-късно. Сектор 8-5 беше унищожен.

***

Войната продължи единайсет години — единайсет адски години на глад, мъки и радиация.

Нищо не беше останало. Планетата бе опустошена, населението ѝ — избито или измряло. Животът я бе напуснал завинаги и само малък брой доказателства, че той бе процъфтявал именно тук, се спотайваха в студените мрачни недра.