"Съвет на Общогалактическия разум" е първа книга от "Хроники на Истинския свят". Цена 17,90 лв. → Обява 37352961

Пролог

Планетата Марс

Властваше


мракът — дълбокият мрак, разкъсващ оковите на страха, превръщайки го в ужас.


Радиацията, стелеща се на талази, не прощаваше дори и на “подземните”.


Повърхността, нарязана на стружки, се гърчеше от неизбежните тътнежи.

Един


живот без пламък. Един угасващ живот.

Мрак,


радиация, повърхност — всичко бе убийствено. Червената планета се предаваше.

Мъжът


изскочи от задимените земни недра и побягна с все сила сред криволичещите


изолационни канали. Дишаше отровния въздух, продукт от ядрено оръжие, и


поглеждайки нагоре към небето, презареди малък бластер.

Продължи


да бяга така, с учестен пулс и пареща болка в гърдите — концентриран, вбесен и


безмълвен.

От друг


изход наблизо излезе още една фигура. Беше жена.

И тя


започна да тича, но бавно, безжизнено. След това се препъна.

Мъжът се


обърна да ѝ помогне. Хвана я грубо за лактите, после побягнаха устремени


напред.

Стъпките — тежки, но тихи — преминаха бързо в синхрон...

Изнемогваха.


Чувстваха, че ще загинат. Малко оцеляваха повече от минута над повърхността.

Наближиха


друго укритие и се спогледаха мълчаливо. Беше достатъчно, за да се разберат.

Посрещна


ги старо, съсухрено същество. То направи жест с единствената си здрава ръка,


след което прекрачиха вътре.

Животът


изгниваше тук — унил, безнадежден, обречен.

В


тъмнината присветнаха светлинки и мъжът извади лъча си, за да повтори сигнала.

Всички


отдъхнаха, но останаха и нащрек.

— Откъде


идете? — попита ги сакатото същество.

— Сектор


9-1 — отвърна мъжът. — Беше унищожен.

— Това


ще стане с всички ни.

— Няма


спасение.

— За нас няма, но за Вселената… За нея все още има


надежда.

— При


това, което видях, наистина се съмнявам.

— А


не трябва — противопостави се съществото. — След много години, след хиляди


години, ще се родят мъж и жена. Те ще живеят отдалечени, но ще се срещнат един


ден. И тогава, ако съумеят да се съберат, ако познаят любовта, която ще


възникне помежду им, Вселената ще бъде спасена.

— Ти


си Радхул, Великият гадател?!

— Аз


съм.

— Значи


ще стане така, както каза. Ти позна за войната, предсказа смъртта на


цивилизацията... Без съмнение ще познаеш и съдбата на Вселената.

— Всичко


зависи от любовта на неродените хора. Но ако преодолеят препятствията, пред


които ще бъдат изправени, Вселената със сигурност ще успее.

Силен


гръм екна наблизо и вратата се срути. Множество изстрели изпълниха мрака.

Заглъхнаха


минута по-късно. Сектор 8-5 беше унищожен.

Самотен


мъж изскочи от дълбините на повърхността и побягна с все сила сред


криволичещите изолационни канали...

***

Войната продължи единайсет години — единайсет адски години


на глад, мъки и радиация.

Нищо не


беше останало. Планетата бе опустошена, населението ѝ — избито или измряло.


Животът я бе напуснал завинаги и само малък брой доказателства, че той бе


процъфтявал именно тук, се спотайваха в студените мрачни недра.