Българската просвета в Източна Тракия и Цариград след 1913 г. → Обява 37665770

Илия А. Галчев

Книгата е в отлично състояние с посвещение от автора

Настоящият труд „Българската просвета в Източна Тракия след 1913 година" е изследването на по-нови, малко проучвани досега, архивни документи. Използвани са годишните отчети на главните учители (директори) на българските училища, действали в Цариград, Одрин и Лозенград. В същите документи е разгледана и дейността на понижената в църковната йерархия Българска екзархия, приела определението Екзархийско заместничество, начело на което стои български митрополит, но утвърден от Високата порта. Съвместно със заместничеството действа и Одринската митрополия, без да бъде официално призната от турското правителство, но която се грижи за останалите в родните си места в нейната епархия българи.

Българските училища, оцелели след двете балкански войни, са съсредоточени най-вече в Цариград, Одрин и Лозенград, където са и по големите маси българско население. Животът му преминава в нищета и мизерия. Отпусканите от Екзархийското ведомство помощи не са достатъчни. Мизерията и несигурността, породена от своеволията на турските власти, поддържат желанието на родените тук да се изселят принудително в България. Те имат сведения от писма на вече установилите се в България техни близки, че животът там е доста по-спокоен. Турските власти непрекъснато налагат икономически и политически ограничения, които само усилват стремежа на българите да се изселят официално или да бягат, нелегално прекосявайки българо-турската граница.

Дейността на българските училища и в трите града не прекъсва по време на войните. Те бързо успяват да се съвземат и събират децата на временно заселилите се в тях български семейства. В дейността на училищата дори има напредък, тъй като се увеличава броят на децата. За съжаление, това е временно явление. Скоро започва да се чувстват отново големите трудности, които изпитват българските учебни заведения. Турското министерство на просветата подготвя специална програма, отнасяща се до всички т. нар. „частни училища". Не закъсняват ограниченията и контролът върху тях. В програмата на българските училища е включено изучаването на турски език, на турска история и география и „родознание". Създава се специално длъжността заместник-главен учител, чрез който се осъществява прекия контрол в дейността на всяко едно от училищата.