Военната стратегия на Сун Дзъ е известна и широко разпространена на Запад. Преди две столетия мисионер за първи път я превежда на френски език. Нейните принципи са изучавани и използвани от Наполеон. През последните две хилядолетия тя е най-важният военен трактат в Азия -китайските, японските и корейските военни теоретици и професионални войници я изучават задължително.
Концепцията на книгата предизвиква дискусии и страстни философски дебати, като приковава вниманието на много влиятелни личности.
"Изкуството на войната" е един от най-древните и задълбочени военни трактати на Китай. Книгата се приписва на историческия персонаж Сун У от края на VI в. пр. Хр. Съществува и друга версия, която датира ръкописа в периода на "Борещите се царства", т. е. VІ-ІІІ в. пр. Хр. Трета версия анализира самия текст, съпоставяйки го с по-рано открити източници, които го ситуират някъде във втората половина на V в. пр. Хр.
Едва ли някога ще се установи единомислие за действителната дата. Проблем е също и автентичността на текста - т. нар. традиционалисти изключително емоционално защитават тезата за съществуването на Сун Дзъ. Възможно е историческата личност Сун У да е съставил вътъка на книгата. Най-същественото се е предавало от поколение на поколение, в семейството или в училище, а с годините се е променяло и придобивало все по-широко разпространение. Най-ранният текст вероятно е бил "редактиран" от знаменития потомък на Сун Дзъ - Сун Бинем, който също е използвал неговото учение в своите "военни методи". Ясно прозират следите на даоистки концепции и този трактат се дискутира и във философски план.
Множество пасажи от "Изкуството на войната" се срещат в други, много по-късни военни трактати. Това навежда на мисълта, че военната стратегия на Сун Дзъ е най-старата и е ценена повече от която п ла било друга.
Пренесеният през вековете текст на Сун Дзъ е структуриран в тринайсет глави, всяка от които е посветена на конкретна тема. Много съвременни китайски военни специалисти продължават ла смятат книгата за органически цялостно произведение, изтъкано от вътрешна логика и развитие на единна сюжетна линия. Въпреки това обаче родството между предполагаемо свързаните пасажи е трудно да се установи или изобщо липсва. Читателят може да забележи, че основните концепции са внимателно логически обработени, което потвърждава авторството на един човек или че текстът е подложен на единна обработка.
Подобни военни трактати са намерени погребани в могила на ханската династия Лин. Те включват вариант на "Изкуството на войната". В находката традиционният текст е изменян минимално и само когато промяната изяснява части, неразбираеми преди.
Във времето, когато е бил създаден трактатът, военните действия вече са се превърнали в действителна заплаха за съществуването на всички държави. Сун Дзъ разбира, че към военна мобилизация и към привеждане на армията в действие трябва да се прибягва с голяма сериозност. Цялостният му подход за воденето на война е дълбоко аналитичен, изисква щателна подготовка и необходимостта да се формулира обща стратегия преди началото на кампанията.