„Пътуване към себе си“ Блага Димитрова, Да сбъркаш не значи да се провалиш, означава да се научиш! → Обява 38509129

“Най-дълъг и
най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва
... Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш
другите. ... За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна свободеност, право на
експеримент.”

Книга за всяка възраст, за всяко време.
Книга, в която ще намериш нещо за себе си, независимо от възрастта си. Книга,
написана на невероятен български език - с всичките му нюанси, с цялата му
благозвучност.

Всеки трябва да
направи това пътуване към себе си, за да може да намери смисъла на живота си...

Да сбъркаш не
значи да се провалиш, означава да се научиш! Просто струва си да прочетете тази
книга.

Блага Димитрова „Пътуване към себе си“, издателство Български
писател, 1985 г., 420 стр., твърди корици + хартиена обложка. Отлично
състояние, без липсващи, скъсани, надраскани, подчертавани или пожълтели
страници. Цена 7 лв.

Истинско удоволствие е да се чете тази книга
заради богатия, пъстър език и лекият изказ, които те носят през историята като
пълноводна река. Многопосочен сюжет, който след всяка страница изгражда
човешкия образ. С неговите стремежи и търсения, с несигурностите и твърдостите
на характера, с компромисите и бунтовете, с най-личните влечения и възхищения.

Но поуките от
книгата са универсални.

„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза на
XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в
търсене на собствената си идентичност.

Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е
своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху
моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием
пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през
житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:

Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг
сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за
истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките
мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно,
самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска
усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.