В плен на Златната богиня - Антон Антонов-Тонич
Има козметични забележки.
Ако е необходим увод ...
Още си спомням един отдавнашен репортаж: «. . .Около седемдесет души, между които и четири дами, са застанали с доволен израз пред обектива на фотоапарата. Дата на снимката - 29 май 1928 година. Причина за доволството - току-що взетото решение за учредяване «състезание между националните отбори на всички страни, членки на ФИФА.»
Четири месеца по-късно - в Цюрих - проявата бе кръстена «Световна купа».
Инициаторите имаше за какво да се радват. Та нали през 1905 г. първият проект за световно футболно първенство беше претърпял фиаско? Противници се намериха и сега - петимата делегати от скандинавските страни начело с Швеция гласуваха против. . .
Противниците бързо се убедиха, че 1905 година няма да се повтори. И ето че сред кандидатите да организират първия шампионат през 1930 година беше и. . . Швеция. Но победи все пак едно предложение, което изглеждаше най-логично. Уругвай, спечелил футболния турнир на две олимпиади, подкрепи своя спортен авторитет и финансово (заплатени бяха разноските на европейските отбори), и морално ( тези дни страната чествуваше 100-годишнината от независимостта си).
Всъщност за кратък период успехът на първия турнир беше под съмнение - обещанията за участие са едно, участието - друго. И все пак в края на краищата се събраха 13 отбора. От тях само четири бяха европейски. Първа откликна Белгия, след нея - Югославия и Румъния. И най-сетне - Франция, която смяташе, че е дала живот на купата. Четири страни не бяха малко. Та помислете - прекосяването на океана продължаваше три седмици. Цялата експедиция - повече от два месеца.
За изданието
Издателство
Български писател
Град на издаване
София
Година
1973 г.
Език
Български
Страници
285
Корици
Меки
Категория
Спорт, туризъм и пътеводители