У дома - Анатолий Кузнецов → Обява 38559227

Минимални козметични забележки. Много добро състояние.

Анатолий Василиевич Кузнецов (18 август 1929 г., Киев - 13 юни 1979 г., Лондон) е съветски писател-дисидент. Автор на автобиографичния роман Бабин Яр, една от най-важните литературни творби за Втората световна война.

Като дете той живее с майка си-учителка, дядо си и баба си в покрайнините на Киев, в района на Куреньовка. Баща му, бивш войник на Червената армия и съветски инженер, напуска семейството си и заминава за Нижни Новгород. По време на Втората световна война и двете години германска окупация на Киев, той е свидетел на събитията, които се случват в града. Води таен дневник. Впоследствие тези записки залягат в основата на романа "Бабин Яр".

Учи в балетната студия на Киевската опера и танцува в балета, за което по-късно пише в разказа "Артистът от миманса", публикуван през 1963 г. в списание "Новый мир".

През 1952 г. работи по изграждането на ВЕЦ Каховская, където отново влиза в Комсомола. Член на КПСС от 1955 г.

През 1955 г. постъпва в Литературния институт, който завършва през 1960 г. По-рано той не е можел да кандидатства в този университет, тъй като е живял "на окупираната територия", но след смъртта на Сталин през 1953 г. успява. По време на следването си той работи известно време като строител при изграждането на Иркутската ВЕЦ, което му дава материал за първата му повест "Продължение на легендата" (1957), преведена на много езици.

През 1960 - 1969 г. живее в Тула, работи като изпълнителен секретар на тулския клон на Съюза на писателите, след това като заместник-секретар на партийната организация.

През 1964 г. публикува разказ за живота в колхоза "У дома".

През 1966 г. писателят решава да публикува своите мемоари за живота в окупирания Киев. В допълнение към автобиографичните данни, писателят включва в романа "Бабин Яр" свидетелствата на хора, оцелели от екзекуциите (Бабин Яр е местност в покрайнините на Киев, която нацистките нашественици превръщат в лобно място на десетки хиляди хора). Романът среща много пречки преди публикуването, но тъй като текстът вече е одобрен от идеологическия отдел на ЦК на КПСС, в крайна сметка е публикуван в съкратен вид: първо в списание Юность (№ 8 - 10, 1966), а година по-късно самостоятелно от издателство "Молодая гвардия".

Следва дълбоко песимистичният роман "Огън" за краха на надеждите и човешките съдби.

През юни 1969 г. става член на редколегията на списание "Юность".