Константин Гълъбов - Хайне - Романтизъм и реализъм
Константин Гълъбов - Хайне - Романтизъм и реализъм
Проф. д-р. Константин Спасов Гълъбов, български писател, учен, критик, публицист, преводач, е роден на 17.04.1892 г. в град Перущица. Основно образование получава в Перущица и Пазарджик, завършва гимназия в Пловдив (1910). Учи германистика в Гьотинген и Кил, Германия (1911-1915), доктор. Участва в Балканската война. Дебютира със стихове през 1905 г. - стихосбирката ”Пир в Канна”. Професор в Софийския университет (1930-1970), декан на Историко-филологически факултет (1933-1936). Автор на изследвания в областта на немската класическа литература (Шилер, Гьоте, Лесинг, Хайне и др.), на немската историческа граматика и фонетика, на монографии, стихове, есета, разкази, повести, критика, хумористичния роман „Гологаниада” (1943), спомени. Организатор на литературния кръг „Стрелец” след Първата световна война, редактор на литературния седмичник „Стрелец” (1927), в. “Изток” и др. Книги: „Два разказа” (1911), „Пролетен сън” (1911), “Разкази” (1912), “Чужда кръв” (драма, 1912), „Краят на западната култура според Шпенглер” (1922), “Римите в средногорнонемската поема “Мориц фон Краон” (1926), “Живот, истина, творчество” (1926), „Пакостната дейност на един критик”, студия срещу критическата дейност на Владимир Василев (1927), “Пътеката на мравките” (повест, 1929), “На велика сряда. Книга за културния път на българина” (1929), „Зовът на родината” (критически есета, 1930), “Гьоте” (1930), „Вълшебният играч” (разкази, 1934), „Орнаменти” (философски и литературни есета, 1934), „Наше село. Весели разкази” (1938; 1943), „Въстанието на героична Перущица” (очерк, 1956; 1965) „Спомени весели и невесели за български писатели” (1959), „Хуморески с грапаво перо” (1963), “Хуморески” (1968), „Петко Р. Славейков. Живот, дейност, творчество” (1970), „Спомени за български писатели (2002). Умира на 25.12.1980 г.