Това момче – Антон Николов, чиято книга държите в ръцете си, не стана писател. Не стана и поет – в онзи смисъл на думата, който изплува в съзнанието ни винаги, когато разгърнем читанките. Антон Николов няма никога да види своята книга, защото изхвърча със същата лекота, с която сивите зимни врабчета излитат, подплашени от протегнатите ни – макар и пълна с трошици, ръка...