155 страници
Стоян Венев е български художник, живописец, карикатурист и график
Стоян Венев е сред най-разпознаваемите наши художници. Венев е творец
на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки,
едри форми, лаконизъм на композицията. Създава хиляди битови сцени и
откровено еротични картини, инспирирани от народните традиции и разкази.
.В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и
пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя. Пластичен
живописец, той се вдъхновява от народния фолклор, което го прави обичан
както по времето на комунистическия режим, така и след това.
Стоян ВЕНЕВ Илиев е роден на 21 септември 1904, с. Скриняна, Кюстендилски окр. Завършва (1931) Живопис в
Художествената академия
,
София, при проф. Стефан Иванов, проф. Борис Митов и проф. Димитър
Гюдженов. Още като ученик отпечатва първата си карикатура "Празник на
цветята" (1921) във вестник"Червен смях". От беден селски произход,
подписва ранните си карикатури с псевдонима "Пролетарче".
Вeнев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план.
Творби от този период: "Пазар на слугини" (1936), "Завръщане от
работа" (1939), "Събрание" (1938), "Дървар" (1941); изобличава
буржоазията и нейните слуги: "Първи май" (1933), "Собственик" (1936),
"Обяснение" (1945). Творчеството му го довежда до остри стълкновения с
полицията. Свалят карикатури от изложбите, той нееднократно е подвеждан
под съдебна отговорност преди 9 септември 1944, след това е на почит от
комунистите.
Рисува карикатури за "Червен смях”, „Маскарад”, Звънар, "Новини, "Жупел и
"Ехо, устройва изложби заедно с Иван Фунев, в които излага социално
заостреии творби: "Злополука", "Проститутка и гальотаджия" , "Скитници",
"В чакалнята" и др. (1936). Между 1934-1936 рисува пейзажи: "Върби",
"Воденица в Тетевен", "Широко поле", в които , личи здравата му връзка с
родната земя. Венев си поставя за цел да създаде истинско народно
изкуство. Като член-основател на Дружеството на новите художници той
прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа.Венев създава
социално-битови сцени, в които ту осмива примитивните страни у
българския селянин:
"Гостенка" (1933), "Сватба" (1933), "Сватба" (1944), "Кум и сват"
(1945), ту го представя като осъзнат строител на социализма: "Бригадир"
(1946), "гост" (1945), "Човекът с трите ордена" (1945). И след победата
на 9. IX. 1944 той не забравя темата на острите класови конфли кти от
близкото минало: "Червеният щъркел" (1945 - повторение на "Конспиратор"
от 1933), "Два свята" (1945)
Вълнува се от деветосептемврийския преврат: ,.Посрещане на Червената
армия" (1945), "Народен съд" (1945), "Завръщане" (1954), "Прощаване"
(1953), "Септемврийски нощи" (1962). Венев е автор и на историческата
композиция "Септемврн 1923-1953, на битово-идейните творбн "Скъп гост" и
"Освободена земя" (1962). Венев е на страната на социализма и по време
на Студената война и карикатурите му отразяват идеолигията от това време
тук: „борбата на българската работническа класа против монархията,
западннте „империалисти” и т.н.
"Мариана, не бой се, той само се прозява", "Последно свиждане", "От ухо на ухо, за ухо" и др.
Включва се в агитацията срещу опозицията на Девтосептемврийския преврат ("Първият трактор" - 1959).
Работи с разнообразни живописни и графични техники - маслени бои, монотипия, туш и др. Редактор-художник на в. "Стършел".
Лауреат на Димитровска награда (1949 и 1953). Награден с ордените
"Девети септември" (1954), "Народна република България" - І ст. (1959 и
1974), "Кирил и Методий" - І ст. (1963)" Г. Димитров" (1954,1964,1974).