Доставя с % отстъпка
В Bazar.BG от 12 ноември 2012г.
Последно активен вчера в 09:11 ч.
Свеж хумор и колоритни образи. Тери Пратчет е влял поредната доза талант в историята за „Петият слон“, която е част от Света на Диска и поредицата „Градската стража“.
Какво ще се случи този път на героите от Стражата и как, за бога, слон е забъркан в цялото нещо?
Фентъзи романът „Петият слон“ е история за Анкх-Морпорк, дипломация, джуджета, машинации, мас и легендата за Петия слон.
Британският автор не пропуска възможност чрез средствата на хумора и на сатирата да покаже на читателите си, че трябва да гледат на сериозните теми по несериозен начин. Трудно е да не погледнеш на трагичните ситуации с други очи, след като веднъж си прочел книга на Тери Пратчет.
Този път Сам Ваймс, Леонард Куирмски, Нобс, Керът, Ветинари, лейди Сибил… и ако Ангуа е последен, моля да затвори вратата след себе си, са увлечени в нови приключения, в които може би най-голямото изпитание се пада на Командир Ваймс.
Самюъл Ваймс, част от Градската стража на Анкх-Морпорк, се отправя към страната Юбервалд, за да преговаря с Низшия крал на джуджетата за повишаване на вноса на мазнини. Ваймс е клучова личност в Стражата, появила се още в първата книга „Стражите! Стражите!“, и определено е герой, който търпи развитие. Дали обаче ще успее от пияница да се превърне в умел политик, способен на изкусна дипломация?
Външната политика не е шега работа:
– Казахте, че носите някакви документи… – Ваймс му ги подаде. – Тук е написано „Негова Светлост“ – отбеляза джуджето след малко.
– Аха, аз съм.
– Споменава се и „сър“.
– Пак съм аз.
– И „Негово Превъзходителство“.
– Боя се, че е вярно – Ваймс присви очи. – Навремето съм бил и дежурен по черна дъска.
– А с какво се занимава дежурният по черна дъска? – повиши глас и Дий.
– Какво? А, трябваше да бърша дъската след уроците.
Когато говорим за „Петият слон“, не можем да подминем и мрачния, безполезен панталон на вуйчо Ваньо или „Машината за много бързо кафе“ на Леонард – изобретение, на което всеки би завидял, или… не съвсем.
Ако някога сте се чудили:
Или ако просто искате да тествате теорията дали е възможно от твърде много смях човек да загине, този роман определено е вашето четиво.
Сам Ваймс е бягащият човек. Вчера беше дук, шеф на полиция и посланик в загадъчната, богата на изкопаема мас страна Юбервалд. Сега няма нищо освен присъщото си хитроумие и мрачния панталон на вуйчо Ваньо (само не питайте как се сдоби с него). Наоколо е заснежено. И мразовито. И ако той не успее да прекоси гората, за да се върне в цивилизацията, ще има ужасна война.
Но по следите му тичат чудовища. Те са умни. Те са бързи. Те са върколаци. И го настигат. Сам Ваймс няма време, няма късмет, а вече няма и въздух в дробовете си…