Професор Симеон Янев - Но преди да изляза на ринга
Професор Симеон Янев - Но преди да изляза на ринга.
От игрите и детството към съзряването и възмажаването. Разбулване на смисъла на човешкият живот и в частност собственият смисъл на живеенето .
Книгата е тясно свързана с живота и Професионаленият път в СУ „Свети Климент Охридски” на професор Симеон Янев. Тя е неговата първа книга през далечната 1970 , когато той е докторант - до 1990 когато става професор вече има издадени 18 , както и множество литературни трудове.
Симеон Янев: Скритият смисъл на ранните книги
Симеон Янев никога не е писал книги за деца; той има книги с герои деца, но по проблематика, по структура, най-сетне по визия на разказването, те са винаги книги за възрастни, защото именно гледната точка на възрастния е организиращият принцип на тая литература със сериозността на един екзистенциален проблем, а не със занимателна или игрова цел. Още в първата му книга „Но преди да изляза на ринга” това е очевидно още в заглавието, макар че наличието на деца и детски сюжети, както и специализираността на редакцията ( Детско-юношеската редакция на „Народна младеж”), която я е издала, отправят по лековерните критици към детското и занимателното. „Но преди да изляза на ринга” е изчистено концептуална книга, книга за юношеството, преживявано като инициация на мъжеството. Това е програмна и програмирана книга на един осъзнаващ се в мисията си Живот, както го потвържда- ват всичките последващи книги в професионалния път на Симеон Янев. Тази осъзнатост може да бъде прочетена и в композицията на книгите; те не са сборници с разкази, не са дори повести заради общите си герои.
Общият им герой е Момчето, общият им проблем – възмъжаването, общата цел – разбулването на мисията, т.е. смисълът на човешкия живот – собственият смисъл на живеенето.
Всичко това в цялата си сериозност е преведено в игровостта на детското всекидневие, в една мрежа от инициации : спортът- боксът, любовта – предчувствията, въображението – духовният оазис, в която се отглеждат психично- устойчивите качества на Момчето, тръгнало да създава себе си.
Същата визия на съзнаващото се несъзнателно слепва през погледа на възрастния историйките във втората книга „Прочетено крадеш – ком” и пак нея ще открием в най-сложната – трета книга – повестта „Ден и нощ, нощ и ден”, където Момчето е изместено от центъра в периферията, но в центъра на повествованието е отново несъзнава – ното – едно куче, което се бори за Живота си – Живота с главна буква, ценността на ценностите. Тук обаче наравно с екзистенцията и впле – тена дълбинно в нея е изобразена и екстремата – социалната ек – стрема, която именно в качеството си на екстрема бе непозволена за изображение в ония години; тогава тя се наричаше революция. Именно революцията отнема правото на един живот да се живее.
„Ден и нощ, нощ и ден” е книга за социалното насилие, буквално – тя е книга за един процес, който остави дълбоки и неизечими следи в ду – шата и съзнанието на българския човек; тя е книга за така нареченo – то коопериране на земята. Тя е книга следваща проблематиката на големи, класически книги като „Мъртво вълнение” на Ивайло Петров и последвалата я „ Хайка за вълци”, но за разлика от тях изследва насилието през оптиката на интуицията и инстинкта – едно недоуби – то куче в борбата за Живот, домашно куче изхвърлено от човешкия свят, принудено от питомността да се върне в първозданната дивост.
Темата за насилствената колективизация не бе от любимите теми на социалистическия реализъм освен като тема на социалния оптими – зъм, на „Разораната целина”, на побеждаващата революционност, разкриваща сияйните хоризонти на комунистическото бъдеще.
Симеон Янев в „Ден и нощ…” е пренебрегнал изцяло сияйността като бъдеще , описал е насилието като варварство и е видял спасението като обръщане към подсъзнателното ( Момчето) и като ликуващо от – даване на природата – инстинктите на животното (Кучето). И в това е голямата цена на книгата, устояла вече четири десетилетия над времето.
Това е книга за непреломеността на живота все едно животински или човешки.