Една много страшна история - Анатолий Алексин
Отлично запазена книга.
От автора
Съдбата е пожелала да се родя в семейството на инженерно-технически работник в самото начало на втората половина от нашия век. Това беше дружно трудово семейство. Аз бях последното дете в него. Големият ми брат Костя беше първото. Значи бяхме всичко двама. Сега вече Костя трудно може да се нарече дете, защото се бръсне и учи в университета. Нашите родители успяха да дадат на децата си добро образование: Костя, както казах, е студент, а аз съм в шести клас.
Ние с брат ми имахме съвсем различни характери. Те и сега са абсолютно различни, но аз пиша "имахме", защото предговорите "от автора" винаги се пишат в минало време като спомените. Брат ми беше запален по техниката, а пък аз обичах детективски повести и романи. После, в по-зряла възраст, из един път почувствах силно влечение към творчество.
Аз нямах стара бавачка, която да ми разказва приказки в детството и така малко по малко да ме приучва да обичам литературата. Мама сама се справяше с домакинството, така че нямахме нито бавачка, нито домашна прислужница. Затова пък върху мен, бъдещия автор на детективски произведения, оказаха огромно влияние моите родители.
Още когато бях във втори или в трети клас, мама избродира на торбичката ми за шушони моето фамилно име "Деткин".
Това беше най-обикновена торбичка, но тя изигра в живота ми необикновена роля! Съдбата бе пожелала последните три букви да се изтрият, да изчезнат: конците се скъсаха или от старост, или от това, че торбичката ми служеше като вярно оръжие в кратките, но решителни схватки, които избухваха от време на време в съблекалнята. Така или иначе, от моето фамилно име останаха само трите първи букви "Дет...".
- Шушоните на Детектива! - извика един от по-големите ученици.
И това беше началото: извадиха ми прякор Детектива. Ами ако мама не бе избродирала онези букви на синята ми торбичка?...
Но положителното влияние на родителите не се изразяваше само в това. Мама и татко често ми отнемаха окъсаните приключенски повести и романи. "Не струва да си губиш времето с това! " - викаха те. А после аз намирах книгата си под възглавницата на мама или случайно я забелязвах в татковата чанта. По такъв начин с тяхна помощ разбрах, че всички нормални хора обичат да четат детективски книги, но мнозина ги обичат тайно. А тайната любов, както знаем, е най-интересната и най-силната!
И тъй аз започнах да творя!... Родителите ми бяха против: "Не струва да си губиш времето с това! ". Тогава си спомних всички случки, които знаех, когато бащи са изгонвали от дома и дори са лишавали от наследство бъдещи велики артисти, композитори и писатели. Тези примери подействаха на татко и на мама.
- Добре - каза татко, - щом не ти е жал за времето, което можеш да използваш за изучаване на чужд език, за четене на полезни книги или, да речем, за спорт, нека бъде както ти искаш! Но позволи ми и аз да се обърна към класическите примери...
Той извади първия том от съчиненията на Лермонтов, прочете на глас две стихотворения и каза:
- Тези стихове са били написани от Михаил Юревич, по-точно от Миша, когато бил на четиринадесет години. Ти си по-малък само с година и половина. Само с година и половина! А ако вземем предвид, че сега децата порастват много по-рано, можем да смятаме, че вие сте на една възраст!
- Е, и какво? - попитах аз.
- Ами това - отвърна татко, - че не бива да изсмукваш повестта от пръстите си. Преди да седнеш да пишеш, трябва да изучиш човешките характери. А сюжета? Трябва да ти го подскаже самият живот!
Започнах да изучавам характерите на моите приятели, съседи, учители. Но животът не искаше да ми подскаже сюжет. И изведнъж се случи такова едно нещо!... Аз по никакъв начин не бих могъл да измисля по-страшна история от тази, която се случи наистина и която аз разплетох от край до край, доказвайки, че ненапразно са ме нарекли Детектив!...
За изданието
Издателство
Христо Г. Данов
Град на издаване
Пловдив
Година
1987 г.
Език
Български
Страници
279
Корици
Меки
Преводач
от руски, Савка Чехларова, Маргарита Митовска
Категория
Детско-юношеска литература