Разкази - О'Хенри → Обява 39741431

Има козметични забележки.

Мистериите на Уилям Портър, наречен О. Хенри

Стендал, Жорж Санд, Саки - световната литература познава доста творци, останали в библиотеките не с рождените са имена, а с тъй наречените "имена на перото". И колко по-вярно е да се каже така, отколкото да се картотекират тези автори е унизителното "псевдоним", сиреч лъжеиме. Защото зад измислените прозвища се крият едни от най-страстните привърженици на истината, които читателите от всички времена помнят и обичат, ценят и препрочитат. Така и в сегашния сборник нашият читател отново ще се срещне с един любим автор, известен единствено с краткото, но многозначително име на перото О. Хенри.

Познаваме го от съвсем недостатъчните на брой преводи в печата, както и от първото издание на тази книга ("Народна култура", 1970), по-непълно от сегашното и бързо превърнало се в библиографска рядкост. Автор на 273 разказа и един съставен от разкази роман, О. Хенри все още не може да се нарече широко по-популярен у нас, макар неговият хумор - често твърде тъжен - да е хумор универсален, а не априори, макар езикът му - носещ киселата жилка на един отминал, но все още жив жаргон - да прескача всякакви национални граници и да го прави еднакво леко четен на всеки език. Не се наемам да разсъждавам защо това е така, но що се отнася до американската литература, с великото изключение на Марк Твен (още едно име на перото), като че редът на големите хумористи от рода на О. Хенри, Ринг Ларднър, Кларънс Дей и Джеймз Търбър у нас още не е дошъл. Всъщност тук няма нищо чудно - по стар, още от времето на Ричардсън, обичай, границите на езика най-напред се прекосяват от романи, а хумористите са най-често майстори на късите форми. Нещо повече - изборът в преводната литература преди всичко е падал най-напред върху крайъгълните произведения, определящи известни периоди и тенденции в съответните книжовни процеси, говорещи за цялостната философия на едно или друго художествено течение и политическа платформа, или пък много рядко - се е диктувал от определени за дадена епоха читателска навици и предпочитания към едни или други сюжети. Така до нас първи достигат онези произведения на чужди писатели, поети или драматурзи, които най-блестящо и красноречиво са отразявали или отразяват развитието на чуждите литератури като части от един още по-дълбок и по-необхватен общ социално-културен живот. Не че творчеството на авторите-хумористи не е в състояние да ни даде такива познания. Напротив - О. Хенри е тъкмо такъв случай, - от тях понякога може да се научи много повече за обществения климат в една страна, за идейните голфщроми в историческия прибой на народите, за нравите и бита. Така че с издаването на тома "Избрани разкази" от О. Хенри ние отново ще имаме възможност да обърнем очи към една Америка от началото на века с почти всички нейни вътрешни социални конфликти. Америка на Юга, на Средния Запад и на големия град. Америка, вече осъзнаваща своето място в света и сънуваща утрешната си роля на фокус, който ще съсредоточи противоречията на цял един обществен строй. Ще обърнем към нея очи, за да я видим чрез кратките притчи и гротески на Уилям Сидни Портър.

Защото това е истинското име на О. Хенри. Човекът, който се е родил недалеч от Грийнзбъро, Северна Каролина, в разгара на Гражданската война, на 11 септември 1862 година. И макар животът му да протича другаде, трудно ще достигнем точната преценка на творчеството му, ако не се спрем на тези първи години в Юга, който, заедно с неговото възмъжаване, навлиза след войната в мъчителната фаза на преустройството и на идеали, и на обществена структура.