Автор:Виктор Пасков
Издателство:Сиела
Година:2018
Страници:398
Корица: твърда корица
Състояние: много добро
оследният, видял бял свят приживе роман на без време отишлия си от нас белетрист, с безпощадна жестокост прави по-скоро вивисекция на една връзка, избухнала в болезнено чувство и достигнала до точката на безпаметна любовна зависимост.
Виктор беше необикновеното съчетание между музика и думи. Естествено е музиката да има отношение към всички други изкуства. Но съм убеден, че текстовете на Пасков бяха композирани по особен начин точно заради огромното влияние на музиката върху тях. Човекът
Виктор Пасков
беше частица от своето творчество. Необикновен, загадъчен, упорит, замислен, лекомислен.
Пишеше еднакво добре на френски и на немски. Но това, което трябва да помним, е неговата честност, откровеност и непоколебимост да заеме и да защитава позиция, която в повечето случаи не го ползваше. След заминаването на Виктор в живота ни остава празнина, която никой не може да запълни.
Йордан Радичков
казваше, че читателят е като рицаря - неуязвим е с железните си дрехи. За да го победиш, трябва да го свалиш от коня. Виктор беше такъв - умееше да привлича читателите, да им внушава от най-добрите еманации на човешкия дух.