Смисъл и майцеубийство. Прочит на Виржиния Улф през Юлия Кръстева → Обява 40094238

Още със заглавието си, "Смисъл и майцеубийство" на Миглена Николчина очертава ясния контур на един промислен проект ­ "Прочит на Виржиния Улф през Юлия Кръстева", както ни се казва на титулната страница. Подобен род книги изкушават към рецензиране, което просто ще преразказва и обсъжда концептуалния им скелет. Точно такова четене обаче неминуемо би провалило интерпретатора, доколкото книгата непрекъснато се отклонява от модела "експликация ­ апликация", който предварително е положила като свой стратегически хоризонт. Подхождането на Николчина и към Кръстева, и към Улф е изтъкано от отклонения и обходни движения, нейният изказ работи с лексикални повторения и мотивни вариации, сливащи границите между теоретичен и поетичен текст ­ всъщност книгата не само дисциплинирано прояснява теоретическите концепти, но и артистично ги проиграва. И това сигурно е единствено възможният подход, когато се говори за онова, което е артикулируемо единствено по косвен, поетически път ­ гибелното и едновременно с това възраждащо дихание на останалата пред езика Майка.

"Смисъл и майцеубийство" е първото за България монографично изследване, поставящо в своя център теоретичните текстове на Юлия Кръстева. Миглена Николчина обаче е чужда на педантичното хронологично преразказване, нейната цел не е да "преведе" на достъпен за българския читател език корпуса на Кръстева, а да го "пресече" и оцелости откъм един специфичен проблемен ъгъл ­ "майцеубийството" като конституиращ субекта акт. Въпросният теоретически разказ е пределно семпъл ­ раждането на субекта за езика неминуемо минава през отделянето/убиването на Майката, през нейното "повръщане" дори; последвалият преход от телесното безсубектно слияние към реда на символичното и социалното обаче се оказва винаги кризисен и потенциално обратим. Пред захвърленото в езика същество винаги стои потенциалната опасност от регресия, от пропадане в меланхолията и ужаса на непреодоляната Майка ­ но и възможността за трансформиране на разрушителните импулси в играта, "полилога", творчеството. Всъщност именно "връщането на Майката", в неговите както убиващи, така и екстатични форми привлича интереса на Миглена Николчина. Кои са продуктивните контексти, в които този интерес към опасната "игра по ръба" може да бъде вграден ­ около това пък се върти интересът, движещ тези редове.