Още със заглавието си, "Смисъл и майцеубийство" на Миглена Николчина очертава ясния контур на един промислен проект "Прочит на Виржиния Улф през Юлия Кръстева", както ни се казва на титулната страница. Подобен род книги изкушават към рецензиране, което просто ще преразказва и обсъжда концептуалния им скелет. Точно такова четене обаче неминуемо би провалило интерпретатора, доколкото книгата непрекъснато се отклонява от модела "експликация апликация", който предварително е положила като свой стратегически хоризонт. Подхождането на Николчина и към Кръстева, и към Улф е изтъкано от отклонения и обходни движения, нейният изказ работи с лексикални повторения и мотивни вариации, сливащи границите между теоретичен и поетичен текст всъщност книгата не само дисциплинирано прояснява теоретическите концепти, но и артистично ги проиграва. И това сигурно е единствено възможният подход, когато се говори за онова, което е артикулируемо единствено по косвен, поетически път гибелното и едновременно с това възраждащо дихание на останалата пред езика Майка.
"Смисъл и майцеубийство" е първото за България монографично изследване, поставящо в своя център теоретичните текстове на Юлия Кръстева. Миглена Николчина обаче е чужда на педантичното хронологично преразказване, нейната цел не е да "преведе" на достъпен за българския читател език корпуса на Кръстева, а да го "пресече" и оцелости откъм един специфичен проблемен ъгъл "майцеубийството" като конституиращ субекта акт. Въпросният теоретически разказ е пределно семпъл раждането на субекта за езика неминуемо минава през отделянето/убиването на Майката, през нейното "повръщане" дори; последвалият преход от телесното безсубектно слияние към реда на символичното и социалното обаче се оказва винаги кризисен и потенциално обратим. Пред захвърленото в езика същество винаги стои потенциалната опасност от регресия, от пропадане в меланхолията и ужаса на непреодоляната Майка но и възможността за трансформиране на разрушителните импулси в играта, "полилога", творчеството. Всъщност именно "връщането на Майката", в неговите както убиващи, така и екстатични форми привлича интереса на Миглена Николчина. Кои са продуктивните контексти, в които този интерес към опасната "игра по ръба" може да бъде вграден около това пък се върти интересът, движещ тези редове.