Албум с картички на картините на художника Николай Богданов-Белски
Албум
с 12 картички издаден 1983 г тираж 18000
Николай Петрович Богданов-Белски (на
руски Николай Петрович Богданов-Бельский) е
руски художник ,передвижник, майстор на битовата живопис,
портрета и пейзажа ,един от основателите и председател на обществото „Куинджи“, наричан „селския художник“.
Николай Богданов-Белски е роден на 8 (20) декември
1868
година в село Шитики (или Шопотово), Смоленска губерния, днес Оленински
район на Тверска област Син е на неомъжена ратайкиня и при кръщаването
го записват с фамилията Богданов, т.е. даден от Бога Впоследствие той
добавя към нея названието на родния уезд и така става
Богданов-Белски. Детството на момчето е сурово. Живее с майка си в дома
на нейния баща, където ги търпят по милост.
Ранното
творчество на Николай Богданов-Белски е подчинено на демократичните
идеи, характерни за обществото на Передвижниците. От 1890 година участва
редовно в техните изложби, а през 1895 става член на тази организация.
Привлича
вниманието на публиката и художествената общественост с талантливото си
изпълнение на детските селски образи. Той влага много доброта при
тяхното създаване, което става като характеристика на неговите
произведения, поради което те лесно докосват зрителя – „Виртуоз“ (1891), „Момче с цигулка“ (1897), „Ученички“ (1901), „Новата приказка“ (1901)
Богданов-Белски работи в различни жанрове – рисува пейзажи,
натюрморти,
жанрови картини. През 1899 година, по молба на императрица Мария
Фьодоровна, художникът рисува нейния портрет. Впоследствие се преселва
в
Петербург
и става моден салонен портретист, като това е начинът по който всъщност се издържа.
Рисува портрети на изтъкнати свои съвременници – на художничката М. С. Шереметева, на великия княз
Дмитрий Павлович (1902), император Николай II (1904 – 1908), дипломата Александър Горчаков
(1904) – последния канцлер на Руската империя,
Феликс
Юсупов – последния княз от фамилията Юсупови (1911), световноизвестния
бас Фьодор Шаляпин (1916) и много други.Богданов-Белски
работи упорито до края на живота си и създава едни от най-добрите си
картини, като на много от тях отново са изобразени деца от селата и
училището – „Селски деца“ (1930), „Летен ден“ (1931), „Празник на верандата“ (1931), „Селски момчета“ (1936) „Пастирът Прошка“ (1939), „В църквата“ (1939), „Кондрашка“ (1939), „Пастирче“ (1941).
През 1940 година войната и окупацията достигат
до Латвия и всякаква възможност за творческа дейност е изключена.
Художникът заболява тежко и се налага да му се проведе лечение. Заедно с
жена си Наталия Антоновна заминава за клиника в Берлин, където му е
направена операция.
На 19 февруари 1945 година, по време
на една от бомбардировките, Николай Богданов-Белски умира. Погребан е в
руското православно гробище Тегел в Берлин.На 23 юни 2000 година в село
Татево, Оленински район тържествено е открит музей на художника.