Кирил Кадийски - Битие. Изход / С подскоците на скакалеца. Бележки върху поезията на Кадийски
"Ако човечеството можеше да
гледа през очите на Поета, би прозряло много свои бъдещи грешки и
вероятно би ги избегнало. Уви! Човекът и светът следват своите тайни и
неразбираеми за нас "вселенски" кодове, които неизбежно ни сблъскват с
вечните въпроси: кои сме, откъде сме и къде отиваме...
в мощната,
сякаш праисторическа стихия на самото съзидание, предизвикана от
полюсите на битието, стремително ни въвлича Кирил Кадийски с новата си
книга "Битие. Изход". Този малък свитък от 17 сонета няма нищо общо със
съвременната българска (а бих добавил и не само българска) литературна
практика - той се родее с великите класически творения, които в днешното
безвремие "удобно" прашасват по лавиците на библиотеките...
Звучи не
бетховеновско в трагическите превъплъщения на лирическия АЗ, дръзнал да
нагази в дълбоките води на познанието с риск да го погълнат, и с това
се долавя вийоновска ирония - може би повик от младостта, -
непрекъснатото разколебаваща се класическата трагика, гротескно
изкривяваща пространството и времето от праисторическия Адам до днес.
Кадийски
не дава отговори, не е и убеден, че въпросите му ще достигнат до
множеството лутащи се "на брега" човешки същества. А... и не това е
целта му: тази книга е изповед на един необикновен, силен и все още
вярващ дух..."