Деветдесет и трета година - Виктор Юго → Обява 40469840

неизползвана

безупречно състояние



ИздателствоПрофиздат

Град на издаванеСофия

Година1980 г.

ЕзикБългарски

Страници462

КорициМеки

Преводачот френски Никола Шивачев

ХудожникСтефан Груев

КатегорияИсторически романи

Тегло (гр.)440

Формат 32/84/108

Ширина (мм)140 Височина (мм) 200 Дебелина (мм) 25



На 15 май 1851 г., В. Юго пише в дневника си: "Защитавал съм, под всички възможни форми всички идеи за свобода, справедливост, националност, хуманност, мир. Борил съм се под всички възможни форми, срещу идеите на деспотизма, анархията, лъжата, варварството, насилието, тиранията и затова в очите на буржоазията аз съм чудовище". Някои казват, че трябва да бъда застрелян като куче. "Бедна буржоазийо, само защото се страхуваш за кесията си" - откъс от книгата 93-та година, стр. 8! Най важното гражданинът Юго изповядва ОМРАЗАТА си към всички, които се опитват да задушат РЕПУБЛИКАТА. Според В. Юго "Република и Революция са неотделими". Той продължава - "всяка атака срещу Републиката е атака срещу Френската революция" и т. н. Произведенията на Виктор Юго "деветдесет и трета година" и "Клетниците" са равнозначни на БИБЛИЯТА и евангелието. Всеки гражданин, богослов, свещеник, митрополит, патриарх и папа ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да ги притежава, да са им винаги под ръка./От форум/

"Имаше по едно време в Бретан седем страшни гори. Вандея е бунтът на свещеника. Този бунт имаше за съучстник гората. Тъмните сили взаимно се подпомагат...

...Историята на бретонските гори за периода от 1792 до 1800 г. би трябвало да бъде написана отделно, тя влиза като легенда в огромната авантюра на Вандея...

... Вандея е чудо.

Тази война на невежите, толкова глупава и толкова бляскава, толкова отвратителна и толкова великолепна, опустоши Франция, но и стана нейна гордост. Вандея е рана и слава едновременно...

... Ако искаме да разберем Вандея, трябва да си представим следния антагонизъм: от една страна, френската революция, от другата страна, бретонския селянин..."

Виктор Юго, "Деветдесет и трета година"



Замисълът на романа "Деветдесет и трета година" възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата "Френската революция" на Луи Блан, "Историята на Робеспиер" на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така "Мемоарите" на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и "Писма за произхода на Шуанската война" на Ж. Дюшмен-Десеко.

Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Виктор Юго... Може би нито едно име във френската литература не буди толкова много асоциации, както литературни, така и исторически и политически. Нито един френски писател не се е ползувал приживе с такава известност, с такова преклонение и с такава омраза. Творчеството на Юго, ярко, богато, противоречиво, е въплътило мисълта на цял век, чието звънко ехо, според собствения му израз, е бил поетът, чиито мечти, илюзии, заблуждения, прозрения и омраза, опасения и надежди той е изразил по-пълно от всеки друг.

Той влезе в литературата заедно с раждащия се романтизъм, утвърди това направление във френската поезия и проза и му остана верен през целия си дълъг живот.

Последният роман на В. Юго "Деветдесет и трета година" се е появил през 1874 година. Великият романтик се е приближавал към края на жизнения си път. Назад е сложната творческа и политическа еволюция от младежките славословия на монархията, от изопаченото и тенденциозно изобразяване на дейците на Конвента в романа "Бюг Жаргал" (1820) до осмислянето на най-великото събитие във френската история - революцията от 1789 година. В залеза на живота си художникът с пълно основание е казвал за себе си: "От всички изкачвания, водещи от мрака към светлината, най-благородното и най-трудното е да се родиш аристократ и роялист и да станеш демократ."1

Свидетел на три революции, на реакционния държавен преврат, на националното поражение на Франция във френско-пруската война, Юго никога не е бил равнодушен наблюдател. Въпреки своите политически заблуждения и либерални илюзии, каращи го понякога да се стъписва пред жестокостта на революцията и неизбежността на насилието, Юго винаги е бил на страната на унижения, оскърбен и страдащ народ, за което красноречиво говорят най-хубавите му произведения, особено тези, създадени в трудните за поета години на политическо изгнание (1851-1870). "Клетниците", "Човекът, който се смее", пламенните памфлети "Наполеон малки" и "История на едно престъпление", политическата лирика "Възмездия" и "Легенди на вековете", мъжествените изказвания на поета в защита на комунарите му донесоха световна слава. Юго е бил наречен "съвестта на народите". "Старческият глас не е познавал умора, издигайки се в защита на справедливостта. Виктор Юго е бил възвестител на човечността" - писа Ромен Ролан в статията "Старият Орфей". В изгнание Юго замисля гигантска трилогия, чисто политическа по своята идея. Първата част е трябвало да смъкне аристокрацията пред общественото мнение, втората - да удари самите основи на монархията, а третата - да провъзгласи републиканските истини. Може да се смята, че написаната по-късно "Деветдесет и трета година" е завършваща част на трилогията ("Човекът, който се смее" може да се разглежда като първа част, а втората не е била написана).

1793 година във Франция (а по-точно периодът от 2 юни 1793 година до 27 юли 1794 година) е най-важният етап в историята на френската буржоазна революция.