„Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли” – с това култово изречение
започва „Ребека”, един от най-обичаните романи на всички времена.
Участниците в „Голямото четене” на Би Би Си, общо към един милион души,
го поставят на 14-о място в съкровищницата на англоезичната литература, а
ненадминатият майстор на съспенса Алфред Хичкок, екранизирал много от
книгите на Дафни дю Морие, се вдъхновява от „Ребека” дотолкова, че снима
по нея филм, донесъл му единствения „Оскар”. Скоро очакваме и новата
екранизация на киностудията на Стивън Спилбърг „Дриймуърс”.
Трудно е да се каже на какво точно се дължи магнетичното въздействие на
романа: дали на готическите елементи, които те държат в напрежение до
последния ред, дали на вълшебството, обгърнало величественото имение
Мандърли на морския бряг в Корнуол, дали на вледеняващите тайни и
призраците от миналото, на които се натъква една млада жена в стремежа
си към споделена любов. Но по думите на Стивън Кинг Дафни дю Морие ни е
дала в тази велика книга скалата, по която днес всеки може да измери
силата на чувствата си.