Тайният агент - Джоузеф Конрад → Обява 40639995

неизползвана

безупречно състояние



Издателство Труд

Град на издаване София

Година 2003 г.

Език Български

Страници 283

Корици Меки



Джоузеф Конрад не смее да нарече „Тайният агент” роман. Първоначално има намерението да напише разказ, озаглавен „Верлок” — по името на главния герой. Както винаги, пише бавно, борейки се с чуждия език. Тогава е на 40 години. Отдавна е напуснал френския търговски флот. Живее в Англия, говори английски и от девет години е женен — един доста нещастен брак — за Джеси, простодушна англичанка (с която се е запознал, докато е живеел в пансиона на майка й). Писател и бивш моряк, той едва ли е най-подходящият кандидат за домашен уют. А и съпругата му го дарява с болнав и хилав син, към когото той се отнася студено и резервирано. Тайният агент Верлок е „надхвърлил четирийсетте”, потаен и чужд на лондонската среда. В младостта си е служил във френската артилерия. Сега живее в Лондон, говори английски и от седем години е женен — един доста нещастен брак — за Уини, мълчалива англичанка (с която се е запознал, докато е живеел в пансиона на майка й). Агент-провокатор и бивш затворник, той едва ли е най-подходящият кандидат за домашен уют. А и трябва да се грижи за по-малкия брат на съпругата си — болезнено чувствително момче, към което той се отнася студено и резервирано. Разказът „Верлок” прераства в новела, която донякъде напомня съвременен трилър, после се развива в роман, озаглавен „Тайният агент”. Публикуван е като подлистник в края на 1906 г., след което е преработен отново и добива сегашния си вид. Сюжетът е по действителен случай от 1894 г. и проследява един неуспешен опит за взривяване на Гринуичката обсерватория. Конрад успява да придаде на голите факти не само неуловимото излъчване на морална апатия, но и интимната атмосфера на семейна драма. Макар че в романа се разказва не за драмата на едно английско семейство, а за група нещастни изгнаници, живеещи с чувство за обреченост и опасни единствено за себе си...