Ресто → Обява 40806228

“Бистра Величкова за пореден път изненадва с таланта си да пише за българското близко минало, което обаче не е променило настоящата ни съвременност откъм хоризонтите на едно смислено бъдеще. Ресто е провокативен сборник с разкази – доколко можем да опазим себе си в държава, в която преходът към доброто се оказва една метафора на непостижимото. Навсякъде в текстовете обаче преминава светъл оптимизъм, независим и независещ от несгодите на героите ѝ. И именно това е голямото послание на тези разкази – че човекът има уникалния шанс да бъде емоционално съпричастен към другия и по този начин да променя света.”
Лора Динкова

“Героите от разказите в Ресто често са съвсем обикновени, всекидневни хора, загубили се в спомени за надежди, очаквания и несподелени любови. Бистра Величкова с настоятелна последователност създава паноптикум от лесно нараними човешки същества в търсене на основания за съществуването си. Попаднали в нейните истории, винаги намираме подходящо място и за себе си, желаем ли да преживеем каквото нейните герои преживяват.”
Палми Ранчев

“… така или иначе няма правило как да се живее. Всеки сам си го измисля. Както е например тоя мит с любовта. Няма любов. Това е. Всичко е фантазия в главата ти. Онова там, дето в корема ти трепвало, пък краката ти омеквали, глупости! Чисто и просто психологическо внушение. Фан-та-зи-я! Животът си е такъв, какъвто си е – тъп, сив и скучен. Но все някак трябва да минеш през него. Като си на тази земя, нямаш друг избор. Правиш глупости и живееш чрез грешките си. Като сгафиш някъде, той, животът, сам те поправя. Някои си решават, че сега ще си фантазират, че са влюбени. Да си оцветят малко ежедневието. Други пък се вкопчват в работата като удавници за сламка и се опитват там да търсят забрава от безсмислието. В крайна сметка целта на всеки е една и съща, да мине през живота успешно, да си изпълни задачките – образование, работа, къща, семейство, деца. После евентуално внуци като бонус, и това е. Било каквото било. Край. Накрая изчезваш, защото на света вече не си му нужен. Имаш наследници, които тепърва ще минават по същия този труден път. Оставяш на тях безсмислената борба.”
Из книгата