У човека функционирането на доминантите е всемогъщ двигател на висшата нервна дейност. При комплексната работа на мозъка винаги се сблъскват много доминанти, като най-силните от тях заемат господствуващо положение. Тук важи закономерността, че по-силната доминанта потиска по-слабата, подчинява я на себе си, привежда я на скрито, т. е. в затормозено състояние и когато тя е била съзнателна проява, „изблъсква" я от съзнанието.