„Акционерно дружество Хероин“ Франк Арнау – един различен криминален роман → Обява 40883535

„Акционерно
дружество Хероин“ Франк Арнау, издателство Отечество, 1983 г., 272 стр., превод
от английски Веселин Радков, художник Алекси Начев. Отлично състояние, без
липсващи, скъсани, надраскани, подчертавани или пожълтели страници. Цена 5 лв., 120 х 164 мм

През 1929 той е избран за съветник към
дирекцията на „Даймлер Бенц“ АГ, а година по-късно и към „БМВ“, Мюнхен. За
политическата си дейност Арнау пише: „Бях на леви позиции, на твърде леви
позиции, работех, където можех срещу всичко националистическо и
националсоциалистическо.“ На 1 април 1933 той преминава холандската граница,
защото „предчувствах какво ни чака“. Пътува из Франция, Испания, Швейцария и
Англия, а през май 1939 отплува за Рио де Жанейро по покана на бразилското
правителство. До края на войната Арнау работи в информационното бюро на
британското посолство в Рио.

Франк Арнау поставя под лупа най-опасните
престъпления на века — отвличането на хора, съдебния произвол, фалшификации на
културни ценности и, разбира се, престъпление номер 1 — търговията с наркотици.

За първи път в човешката история се
споменава за употреба на наркотици в прочутата „Одисея“ на Омир.

Романът
„Акционерно дружество Хероин“, написан изключително компетентно и реалистично,
представлява преди всичко алармен сигнал към световната общественост, към
всички държави за взимане на по-ефикасни мерки за ограничаване и ликвидиране на
тази надвиснала над човечеството заплаха. Този роман се подчинява на общите
творчески концепции на Арнау, на неговия сериозен, реалистичен маниер на
писане, в който видно място заемат постиженията на науката. Писателят успява да
постигне на практика всичко онова, което изисква както сам от себе си, така и
от своите „колеги“ от криминалния жанр. Като избягва всякакви изкуствени
катализатори на напрежението, Арнау съсредоточава вниманието си главно върху
мотива, подбудата и механизма на престъплението.

Много интересно е мнението на писателя за
художествените похвати на някои известни автори на криминални произведения,
както и схващането му за принципната разлика между криминален роман и
криминална история (повест). Той пише: „Ърл Стенли Гарднър, авторът на серията
«Пери Мейсън», е бил двадесет години адвокат. В романите си той предлага
измислени случаи, които обаче са изградени така, като че ли са били
действителни. Естествено, че и той използва недопустими детайли. В Америка не
може да се намери адвокат, който да влиза в някое жилище с подправен ключ,
където обикновено намира един или двама убити. Но Гарднър умее да пресъздаде
вярно и живо напрежението на един съдебен процес.“

Според Ф. Арнау принцип номер едно за
криминалния роман е неговият реализъм: „Агата Кристи например пише криминални
истории. Защото по принцип не може да има реалистичен криминален роман, в който
главният герой е частен детектив. Спомнете си само Еркюл Поаро на Агата Кристи.
Ако в действителния живот Поаро отидеше при някой заподозрян, за да го попита
дали има алиби, заподозреният сигурно би му отговорил: «Това не ви засяга!» А
ако например в Америка при заподозрения се появи представител на закона, той ще
се види принуден да му отговори, защото в противен случай може да бъде
задържан.“

Франк Арнау е на мнение, че дори Жорж
Сименон не е написал нито един криминален роман: „Той наистина е един от
най-големите писатели, които познавам, и е почти от величината на Балзак. Но
книгите му не са криминални романи, а обществено социални и битови романи,
направени по-интересни чрез вмъкването на различни криминални случаи.“

Под
понятието „криминален роман“ Арнау разбира роман, който отразява
„действителността на едно престъпление, както и разкриването му, без да се
измени на реалността. Не мога да създавам герои ясновидци. Полицията не се
състои от ясновидци.“ С известна гордост той заявява: „Ровил съм се в цялата
специална литература. В библиотеката ми има 600 труда само по криминология.
Досега нито един юрист, полицай, криминалист или криминолог, нито пък лекар не
е успял да докаже, че някъде в книгите ми има допусната груба грешка.
Действието на почти всички мои романи се развива в Ню Йорк, защото съм запознат
с живота в този град. Седмици наред съм обикалял из улиците му заедно с
комисията по разследване на убийства, когато се бе случило нещо. При това е
било съвсем безразлично дали убийството е извършено в Харлем или в някой
богаташки квартал.“

И така Франк Арнау не предоставя нищо в
ръцете на „комисаря Случайност“, а конструира всичко така, както става
обикновено в реалната действителност. Той твърди: „Мегре, комисарят от романите
на Сименон, не е разкрил сам досега нито едно престъпление. Винаги случайността
е носила със себе си развръзката.“ В подкрепа на това твърдение Арнау привежда
примера за жената, която шест месеца след датата на престъплението си спомня
изведнъж номера на търсената лека кола благодарение на рождения си ден.
Действителността според Франк Арнау е сурова и неумолима и трябва да бъде
описвана точно такава. Тя не познава гениални детективи — нито с къса, нито пък
с дълга лула. За него истинските герои, героите на неговите романи, са
комисията по разследване на убийства и лабораторията!