Българската литература през XXI век (2000 – 2020). Част 1 → Обява 41016300

“Едно от първите неща, които разбрах, беше необходимостта да погледна критично към критическата практика на последните десетилетия. Казвам го като автор на повече от седемстотин рецензии върху новоизлезли книги, написани в периода 1995 – 2020 г. и публикувани главно по страниците на в. Култура. Изчетох отново тях, както и написаното от други критици на други места,също така и част от безбрежния поток читателски мнения в различни форуми, сайтове и блогове в интернет. Ясно видях колко голяма може да бъде разликата между оперативната критика и литературно-историческата оценка на едно и също явление.

Това създаде необходимостта да оспоря някои критически мнения, включително мои собствени. Критикът пише под микроскоп, а литературният историк прилича на инженер, който се опитва да сглоби цялостен механизъм от огромно количество разбъркани части. Понякога жертваш добър автор или творба, ако не можеш да ги наместиш в конструктивната схема. Друг път извеждаш напред творби с не толкова блестящи характеристики, защото са ти функционално необходими, за да сглобиш някоя важна част на общия механизъм.Съзнавам обаче един парадокс. Написана с амбицията да бъде литературна история, тази книга ще се прочете като критика, защото нейното вчера все още е днес.”
Милена Кирова

Проф. дфн Милена Кирова 1958 преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ Св. Климент Охридски. Ръководител е на катедрата по българска литература от 2003 г. до 2011 г. и от 2015 г. насам. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература, Йордан Йовков. Митове и митология, Проблематичният реализъм и Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет, Литературният канон. Предизвикателства. Съставител и редактор е на два тома Неслученият канон, първата история на българската литература, създадена от жени. През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата ѝ Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия, първа част от по-голямо изследване. Носителка е на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков, Националната награда за хуманитаристика Хр. Г. Данов за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ, наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ и други. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник Култура, автор е на повече от 700 рецензии.