Светът на мегамитовете → Обява 41226685

Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас.
Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за “съвършено общество”, за “справедливите войни” и за “освободителната мисия” на дадена велика сила – на първо място Русия. Специално място се отделя на отделните тоталитарни митове – комунистическия, националсоциалистическия и фашисткия. Във втората част на книгата се анализират онези изкривявания на историческата памет, които са присъщи на българите. Това са митовете за “турското робство”, за “тиранията” на Стефан Стамболов, за “най-светлата дата” в българската история – 3 март 1878 г., за “личния режим” на Фердинанд, за “националните катастрофи” и т.н. Панславизмът и догмата за славянското потекло на българите не се разглеждат тук, тъй като са обект в други изследвания на автора.

Пламен С. Цветков е професор по нова и най-нова история в НБУ. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното проучване на балканската история от българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история “Европа през XX век”, “Светът през XX век”, както и монографията “Народностно потекло и национално самосъзнание”, развенчаваща редица митове, дълбоко вкоренени в българската историческа памет.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Уводни думи
Митовете на тоталитаризма

• Мит, история и политика
  
  • Мит и митология
    
  • Някои национални митове
    
  • Славянският мит
    
  • “Изгубеният рай” или пътят към ада
    
  • Утопията на Томас Мор
    
  • Комунистическият манифест
    
• Комунистическият мит
  
  • Ленин като личност
    
  • Марксизмът на Ленин
    
  • Великоруският шовинизъм на Ленин
    
  • Схематизацията на Сталин
    
  • Комунистическият “рай” на Хрушчов и “развитото социалистическо общество” на Брежнев
    
  • Предизвикателството на Китай
    
• Националсоциалистическият мит
  
  • “Нормалният” комунизъм и “налудничевият” националсоциализъм
    
  • Адолф Хитлер като личност
    
  • Националсоциалистическата германска работническа партия
    
  • “Моята борба” и “Митът на XX век”
    
  • Третият райх
    
  • Антикомунизмът на Хитлер и “антифашизмът” на Сталин
    
  • “Крайното решение” и катастрофата на националсоциалистическа Германия
    
• Фашисткият мит
  
  • Мусолини като социалист
    
  • Мусолини и Ленин
    
  • Фашистката революция
    
  • “Учението на фашизма”
    
  • Мусолини и Хитлер
    
  • “Италианската социална република”
    
• Тоталитаризмът като теория и практика
  
  • Лявата основа на тоталитаризма
    
  • Тоталитаризъм и консерватизъм
    
  • Тоталитарният антииндивидуализъм
    
  • Тоталитарният милитаризъм
    
  • Тоталитарният антидемократизъм и антипарламентаризъм
    
  • Тоталитарният вождизъм
    
  • Тоталитарният антикапитализъм
    
  • Антисоциализъм и антисоциалдемократизъм
    
  • Стремежът към увековечаване и еднопартийният монопол
    
  • Човекоядството като политическо изкуство
    
  • Тоталитарният антисемитизъм
    
• Митът за “освободителната борба” и тоталитарната агресия
  
  • Стратегичната цел на съветската държава
    
  • Руският експанзионизъм в сталински вариант
    
  • “Мирното съвместно съществуване” и доктрината Брежнев
    
  • Войната на Мао срещу “световния град”
    
  • Руският експанзионизъм преди и след падането на Берлинската стена
    
  • Националсоциалистическият експанзионизъм
    
  • Амбициите на фашистка Италия
    
  • Тоталитарната агресивност в някои малки европейски страни
    
  • Джихадът на аятолах Хомейни
    

Митове и историческата памет

• Митът за “справедливите” и “несправедливите” войни
  
  • “Справедливите” и “несправедливите” войни в стари времена
    
  • Победители и победени във войната срещу Турция през 1877-1878 г.
    
  • Балканската и Междусъюзническата война
    
  • Първата световна война – борбата срещу руския деспотизъм и срещу германския империализъм до 1917 г.
    
  • Първата световна война – борбата на демокрацията срещу абсолютизма, втора част (1917 – 1918 г.)
    
  • Втората световна война – “народът без жизнено пространство” и борбата срещу “западните плутокрации” (1937 – 1941 г.)
    
  • Втората световна война – борбата срещу “фашистката агресия” (1941 – 1945 г.)
    
  • Израело-арабската непримиримост
    
  • Корейската война и виетнамският синдром
    
  • Войните срещу диктаторите и тероризма в края на XX и началото на XXI в.
    
• Кой разпали Втората световна война?
  
  • Неудобните истини за Втората световна война
    
  • Дипломатическата стратегия на Ленин
    
  • Тактиката на Сталин
    
  • Целите и средствата на хитлеристката дипломация
    
  • Преговорите през пролетта и лятото на 1939 г.
    
  • Съветско-нацисткият съюз
    
  • Изпреварващият удар на Хитлер
    
• Митът за “турското робство” и за “освободителната мисия” на Русия
  
  • Османското владичество в историческата съдба на българите
    
  • Корените на легендата за “турското робство” и на русофилския мит
    
  • Руският панславизъм
    
  • Русия и Голямата източна криза от 1875 – 1878 г.
    
  • Русофилският мит от края на XIX в. до болшевишкия преврат в Русия
    
  • Русофилство и панславизъм в комунистически вариант
    
  • Опити за освобождаване от “освободителите”
    
• Санстефанският и Берлинският договор
  
  • Санстефанският мит и началото на съвременната българска държава
    
  • Априлското въстание от 1876 г. и Русия
    
  • Райхщатското споразумение и Будапещенската конвенция
    
  • Войната от 1877 – 1878 г.
    
  • Санстефанският договор
    
  • България под руска окупация
    
  • Споразумението Шувалов – Солзбъри
    
  • Берлинският договор
    
  • Руският окупационен режим в България след Берлинския конгрес
    
• Митът за “Диктатора Стамболов”
  
  • “Тиранинът Стамболов” като термин на руската и русофилската пропаганда
    
  • Българският парламентаризъм до 1885 г.
    
  • Съединението, превратът и контрапревратът
    
  • Заговорите на руската агентура срещу регентството начело със Стефан Стамболов
    
  • Руските конспирации срещу княз Фердинанд и срещу правителството на Стефан Стамболов
    
  • Заговорът на Коста Паница и убийството на Христо Белчев и Георги Вълчкович
    
  • Падането на Стефан Стамболов
    
• Митът за “Личния режим” на Фердинанд
  
  • Теорията за “Личния режим”
    
  • Владетелят и изпълнителната власт според Търновската конституция
    
  • Правителства и парламентарни мнозинства при царуването на Фердинанд
    
  • Правителства и парламентарни мнозинства на Балканите и в Европа
    
  • Премиери и министри, налагани от Фердинанд
    
  • Премиери и министри, налагани от белгийските и британските Кобурги
    
  • Петото велико народно събрание
    
• Митът за “двете национални катастрофи” на България
  
• Законът за съдене на виновниците за “народната катострофа”
  
• България в балканската стратегия на Русия при Николай II
  
• Балканската и Междусъюзническата война
  
• Първата световна война – балканските цели на Русия
  
• Първата световна война – изборът на България
  
• Победата на България срещу Русия
  
• Равносметката
  

Някои обобщения и поуки
Притурки

• Санстефански договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари (3 март) 1878 г.
  
• Берлински договор
  
• Владимир Улянов-Ленин. Какво да се прави? (откъс)
  
• Владимир Улянов-Ленин. Предстоящите задачи на светската власт (откъси)
  
• Владимир Улянов-Ленин. За държавата (откъс)
  
• Владимир Улянов-Ленин. Пролетарската революция и ренегатът Кауцки (откъс)
  
• Владимир Улянов-Ленин. “Левичарството” – детска болест на комунизма (откъс)
  
• Владимир Улянов-Ленин. Реч на събранието на актива на московската организация на РКП(б), 6 декември 1920 г. (откъс)
  
• Йосиф Джугашвили-Сталин. Поздравително писмо до столицата герой – Москва, по случай 800-годишнината ѝ (откъси)
  
• Адолф Хитлер. Моята борба (откъси)
  

Показалец
Извори и книжнина
Резюме на английски език