Збигнев Бжежински
Голямата шахматна дъска е геополитическо изследване на Збигнев Бжежински — бивш съветник по национална сигурност на американския президент Джими Картър. Бжежински разглежда Европа като шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва голямата игра, а тази игра изисква брилянтна геостратегия и стратегическо управление от страна на двете водещи Велики сили, за да бъде спечелена партията на тихия (дипломатически) фронт.
Бжежински разкрива в книгата си опасенията, че разширяването на НАТО и на Европейския съюз би могло да събуди старото чувство на евроцентризъм в Европа за нейната изконна значима световна мисия, но би могло и да укрепи демократичните придобивки за евроатлатизма, спечелени след успешното приключване за САЩ на Студената война.
За Бжежински геополитическото самоопределяне на Европа е от ключово значение за бъдещото.
Руският отговор на предизвикателството на Бжежински идва на следващата година и в самия край на 20 век - „Защо Русия не е Америка“.
НачалоБългарияГеополитикаАнтропосСелекцияГост-авторТалант
Счупената шахматна дъска: Бжежински се отказва от Империята
от Майк Уитни в Геополитика, Селекция · 26/08/2016 · 10:07
2016-08-25_231923
Основният архитект на плана на Вашингтон да управлява света изостави схемата и призова за изковаване на връзки с Русия и Китай. Въпреки че статията на Збигнев Бжежински в The American Interest, озаглавена „Към глобално пренареждане“ до голяма степен беше игнорирана от медиите, тя показва, че влиятелните членове на политическия истаблишмънт вече не вярват в успеха на Вашингтон да изпълни стремежа си за американска хегемония в Близкия изток и Азия.
Бжежински, който беше основен поддръжник на тази идея и който изготви плана за имперска експанзия в своята книга от 1997 г. „Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“, направи обратен завой и призова за драматична ревизия на тази стратегия. Ето един откъс от статията му в The American Interest:
„Тъй като тяхната ера на глобално господство приключва, Съединените щати трябва да поемат водеща роля в преструктурирането на световната власт.
162Петте основополагащи истини за започващото преразпределение на глобалната политическа власт, както и насилственото политическо пробуждане в Близкия изток, са сигнали за началото на ново глобално преустройство.
Първата от тези истини е, че САЩ е все още най-мощният политически, икономически и военен субект в света, но като се имат предвид сложните геополитически промени в регионалните баланси, Съединените щати вече не са глобална имперска сила.„ („Към глобално пренареждане“ – „Toward a Global Realignment“, Zbigniew Brzezinski, The American Interest)
Повтарям: „Съединените щати вече не са глобална имперска сила.“ Сравнете тази оценка с изявлението на Бжежински, направено години по-рано в „Голямата шахматна дъска“, където той заяви, че САЩ са „първостепенна сила в света“:
51TTL+0Br3L._SX325_BO1,204,203,200_„…През последното десетилетие на ХХ век сме свидетели на конструктивна промяна в световните дела. За първи път в историята не-евразийска сила се очертава не само като основен арбитър на евразийските властови отношения, но и като първостепенна сила в света. Поражението и разпадането на Съветския съюз беше последната стъпка в бързия възход на една сила от Западното полукълбо – Съединените щати – като единствената, а също така и първата наистина глобална сила“ („Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ – “The Grand Chessboard: American Primacy And Its Geostrategic Imperatives,” Zbigniew Brzezinski, Basic Books, 1997, p. xiii)
Ето и малко повече от статията в The American Interest:
„Факт е, че никога не е имало истински „доминираща“ световна сила до появата на Америка на световната сцена… Решаващо за новата глобална реалност беше появата на световната сцена на Америка като едновременно най-богатият и военно най-силен играч. През втората половина на 20-ти век нямаше друга сила, която дори да я доближи.Тази епоха вече приключва.“
Но защо „тази епоха е вече приключва“? Какво се е променило от 1997 г. насам, когато Бжежински посочи САЩ като „първа световна сила“?
Бжежински отбелязва възхода на Русия и Китай, слабостта на Европа и „насилственото политическо пробуждане сред постколониалните мюсюлмански държави“ като непосредствени причини за този внезапен обрат. Неговите коментари за исляма са особено поучителни и в тях той дава рационално обяснение за тероризма, а не като типичните правителствени стандартни текстове от сорта на „мразят нашите свободи.“ За негова чест, Бжежински вижда избухването на терора като „извиращо от историческите неправди“, от „дълбоко усещаното чувство за несправедливост“, а не като безсмислено насилие на фанатизирани психопати.
Разбира се, в тази кратка статия Бжежински не може да анализира всички предизвикателства (или заплахи), с които САЩ могат да се сблъскат в бъдеще. Но е ясно, че това, от което той е най-много притеснен, е укрепването на икономическите, политически и военните връзки между Русия, Китай, Иран, Турция и другите държави от Централна Азия. Това е основната му причина за безпокойство, и в действителност той очакваше този проблем още през 1997 г., когато пише „Голямата шахматна дъска“...