ОСТАВАТ
00часа
00мин.
00сек.
до големите отстъпки на
Ден за разпродажби

Объркан ден - Коста Странджев → Обява 41744842

Объркан ден - Коста Странджев
гр. Белене, Плевен Наблюдавай

Публикувана/обновена на 19 септември в 13:58 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Разкази
Книгата е издадена през1981 г, разкази за деца от средна и горна училищна възраст. Твърди корици, отлично състояние. Съдържанието е на една от снимките.
Цитат от разказа "Най-хубавата звезда":
"Първата работа на майка му беше да го огледа — от главата до краката. А после изпъшка тежко и се хвана за главата. Ушите му бяха пълни с глина, да не говорим за врата и калните вадички, които се утайваха от краката. Веждите и ресниците му не се виждаха и за тях нищо не може да се каже.

Майка му посегна, дръпна го за ухото, боли, но той стиска зъби. Защото ха е заскимтял, ха целият свят е научил за това. Съблече окаляните си дрехи, наведе се над легена с топла вода, а устните му продължават да треперят. На моменти усеща, душат го сълзи, а-а-а ще заплаче. Гърлото му се повдига и Пешко едва си поема дъх. А майка му не млъква. Кара му се: Я виж другите деца! Всеки ден ли ще те пера?

Сетне, когато вече Пешко, окъпан, облече чисти дрехи, тя донесе престилка, пълна с картофи, и ги изсипа на масата.

— Обели ги. Хей сега ще се върне баща ти, а вечерята още не е готова.

Натопи окаляните дрехи на момчето в топлата вода и пак нейното си знае:

— Ще ми кажеш ли къде си се врял?

Пешко вече бели първия картоф и като гледа към прозореца, отвръща едва чуто:

— Не!

Изтича до килера, където са инструментите на баща му. И с пилата старателно наточи ножа. Може ли човек да бели картофи с толкова тъп нож — на трион е станал! А когато се връща в кухнята, изсипва шепа картофи върху печката — няма нищо по-хубаво от печени картофи. И решава: както и да го мъчи майка му сега, каквито и въпроси да му задава, ще мълчи.

От кухнята Пешко прехвърля поглед навън. Слънцето, допреди малко едро и румено като малина, е изчезнало оттатък рида. Смрачава се. В разредената светлина дървените бараки на селището изглеждат като слепени. Самотна е компресорната будка, покрай която се вие пътеката. Обрасла с полегнала от вятъра папрат, тази пътека е незабележима и в същото време — загадъчна. Видиш ли я такава запустяла, можеш да речеш — нищо не струва. Ама тръгне ли Пешко по нея, и очите му да вържеш, ще стигне до кичестите храсти."


Преглеждания: 159
Още обяви в Bazar.BG
Цена
Цена:
3 лв
1017 рейтинг
Георгиева
В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен днес в 09:38 ч.
2334 обяви на потребителя
Съобщи за нередност!