Първо издание, разкази и повести от Мартин Валзер. Меки корици, 342 страници, отлично състояние. Основната теза в творчеството на автора е обезличаването на човека в борбата му с приспособяване към условията на буржоазната действителност.
Цитат от разказа "По дирите на една жена" в превод на Венцеслав Константинов:
Като спирах на всяка крачка, сякаш бях млад, неопитен въжеиграч, на когото е още трудно да пази равновесие, с отпуснати покрай бедрата длани и със затаен дъх, аз пристъпих в залата и се оставих на потока от посетители да ме понесе към редиците от столове: така човек пристъпва в църква на чужда религия. Всеки от присъстващите в залата бе за мен посветен в тайнството, чувствах се наблюдаван от всекиго, оглеждан дори с подозрение, тъй като бях нов в това дружество, а може би секта, партия или нещо още по-лошо! Вече почти се разкайвах, че съм се осмелил да вляза.
Но как иначе можех да намеря дамата, която вървеше пред мен по тротоара. Бях приковал очи в тила й, точно на мястото, където от малката трапчинка между нежните жили косите й се издигаха в прическа, която не съм в състояние да опиша, понеже не можех да откъсна поглед от трапчинката. И изведнъж този тил зави наляво.
Всъщност забелязах това едва пред входа на залата, където тя изчезна, когато разпоредителят ме подкани да оставя палтото си на гардероба. Безмълвно се подчиних, за да мога само след миг да последвам отново моята дама. Най-сетне бих искал да зърна и лицето й. Но като влязох в залата, вече не я видях. Надявах се да я открия, когато всички присъстващи заемат местата си.
Това продължи доста дълго.""