Дядо Божиловата надежда - Ангел Каралийчев → Обява 41815313

Навън виелицата, гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче - тъжно и проточено. Под нейния напор клоните на дърветата пращяха.

- А ставай да си ходиш! Среднощ мина. Тук не е хан. Седнал си до печката, разположил си се като някой бей и не ти иде на ума, че трябва да си вървиш.

- Чакай, Пъшо, остави ме да си понатопля още мъничко ръцете. Студено ми е.

Дядо Божил протегна към отвореното гърло на печката, където нямаше живи въглени, а само топла пепел, двете свои старешки ръце и взе да трепери целият.