Автобиография → Обява 41835507

Специално издание за ученици

За пръв път на български излиза специално издание на „Автобиография“ – класическото произведение на Бранислав Нушич (изд. „Изида“). То е за бърз прочит, в тон с ритъма ни на живот днес. Досега не е правено такова издание у нас. Целта му е „Автобиография“ да не стряска с обема си младите читатели, които го изучават в училище, и да им помогне да се запознаят адекватно с него и да му се насладят. А в една по-зряла възраст могат да посегнат към пълния му обем.

Както сам казва Нушич, ако книгата му е прекалено дебела, тогава „би заприличала на енциклопедия – онзи вид книги, които предлагат всички видове знания по такъв начин, че да не можеш да научиш нищо от тях.”

Илюстрациите в книгата са дело на талантливия художник Йордан Терзийски, завършил „Графика” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, участвал в различни изложби, със самостоятелна изложба в Регенсбург (Германия), както и множество участия в графити и street art фестивали. От няколко години прави илюстрации за книги, уеб сайтове, игри, списания, комикси и др.

За автора

Бранислав Нушич (1864-1938) е сред най-известните сръбски писатели. Журналист и дипломат, той създава много романи, пиеси, комедии. С хапливия си език смело сочи слабостите на политическата система, която сякаш и до днес е непроменена на Балканите. За едно от стихотворенията си Нушич попада дори в затвора – случай, който с много хумор описва и в „Автобиография”. Писателят е свързан по трагикомичен начин и с нашата страна – военната си служба отбива във войната с България от 1885 г.

„Автобиография“ е историята за живота на автора до неговата сватба (защото след сватбата живот ли е?!), книга, която ще ви остави без дъх от… смях. По жанр тя е романизирана автобиография. Авторът разказва за собствения си живот, както и за живота на своето поколение, правейки художествено обобщение за времето и обществото в Сърбия в края на XIX век. Героят не се покрива напълно с разказвача, въпреки че и двамата са двойници на автора в художествения свят на произведението. В моментите, на които се акцентира в училище, героят е художествен образ на автора като малък – като ученик в средното училище. Разказвачът обаче е възрастният автор, който споделя спомени от детството си и често се надсмива над хората и събитията в тях от позицията на опита и възрастта си. Оттам е различна и гледната точка към разказваното – героят е вътре в събитията, докато разказвачът поглежда към тях отвън и отгоре. Нещата, които разказва, за него са вече минало. Ето защо понякога тонът му е снизходителен и насмешлив – човек се сбогува с миналото си, надсмивайки му се. Часовете по чужди езици едва ли са били толкова весело нещо за ученика Бранислав Нушич, който се притеснявал да не бъде изпитан за всички възможни изключения в немския език например. Но възрастният разказвач ги превръща в забавна история.

Така реалните хора и събития в “Автобиография” са показани през призмата на спомена и хумора, което превръща произведението в универсално четиво за забавление и поука.

Повествованието проследява ученическите неволи, причинени не толкова от мързела и незаинтересоваността от учението на самите деца, колкото от зле уредената образователна система. В нея има учебници, които не дават знания, и учители, които не могат да научат никого. Така учениците вместо да се превръщат в образовани млади хора, са по-скоро жертви на тази невежа и ограничена образователна система. Дали няма да открием някои актуални прилики и с днешното ни образование?

Стрелите на хумора в текста на Нушич са насочени към всички – и към учениците, които не си дават сметка, че не ги учат на нищо; и към учителите, които знаят колкото тях; и към висшестоящите, които сами са продукт на тази безпомощна образователна система. Написан в първо лице множествено число, текстът звучи като обобщение, че цяло едно поколение е станало жертва на подобно образование.

„Размишлението е единственото безплатно и безопасно човешко развлечение. Само да умееш да мислиш, защото има такива, които и това не умеят.”

Бранислав Нушич, „Автобиография”